УМЪРТВЯВАНЕ НА ПЛЪТСКИТЕ СТРАСТИ

Ако не умъртвяваш страстите в себе си, никога не ще бъдеш молитвена душа.

Казаната на място дума, шеговитите слова, които умишлено не изрече, любезната усмивка към този, който те отегчава, мълчанието пред несправедливото обвинение, благосклонният разговор с досадните и неканени събеседници, онова ежедневно необръщане на внимание на хилядите скучни и неприятни дребнавости на хората, които живеят с теб… Ако постоянстваш във всичко това, значи действително умъртвяваш своите страсти.

Не казвай: „Този човек ми досажда“. — Мисли така: „Той ми помага да стана по-свят“.

Няма идеал, който да се постига без жертви. Отречи се от себе си! — Така прекрасно е да бъдеш жертва.

Колко пъти си взимал решение да направиш нещо малко за Бога…, но накрая — поради слабост — се оказва, че единственото, което можеш да Му поднесеш, е огорчението от това, че не си успял да изпълниш това толкова лесно решение!

Не пропускай случай да подчиняваш твоето лично мнение! — Това не е лесно, но е много угодно в Божиите очи.

Когато видиш един обикновен дървен кръст — захвърлен, пренебрегнат, без никаква стойност и без Разпнатия на него, не забравяй, че това всъщност е твоят кръст — кръстът, който носиш ден след ден, без утеха и далеч от хорските очи… Кръстът, който чака разпнатия, който липсва. И този разпнат трябва да бъдеш ти.

Търси умъртвявания, които не умъртвяват другите.

Където няма умъртвяване на плътските страсти, там няма добродетел.

Не вярвам, че умъртвяваш плътските си страсти, щом като пренебрегваш умъртвяването на сетивата, които подхранват чувствеността.

Да изпием до дъно горчивата чаша на настоящия живот. — Какво значение има дали ще страдаме още десет, двадесет или петдесет години! — Та нали после ни чака небето — завинаги, разбирате ли — завинаги? — Но дори да оставим настрана факта, че ни чака награда или наказание — „propter retributionem“ — защо да не страдаме, ако така ще утешим нашия Господ Исус Христос, ще Го зарадваме, ще изкупим чужди грехове и ще се съединим с Него на Кръста… с една дума — ако страдаме заради Обичта?…

Колко нечистота влиза в душата през очите! Колко злини — като тази, постигнала Давид!… Опазете очите си и ще сте осигурили стража за своето сърце.

Защо трябва да се оглеждаш наоколо, щом носиш вътре в себе си „твоя си свят“?

Светът се възхищава само на онази саможертва, която се превръща в сензация, защото не познава цената на скритата и мълчалива саможертва.

Трябва да се отдадеш изцяло, трябва да се отречеш от себе си напълно: необходимо е жертвоприношението да бъде цялостно!

Парадокс: за да Живееш, трябва да умреш!

Внимавай, защото сърцето е предател! — Дръж го заключено със седем катинара!

Всичко, което не те води до Бога, е примка. Скъсай я и я хвърли надалеч от себе си.

На една душа, която имала над себе си сприхав и груб предстоятел, Бог ќ внушавал да казва: „Благодаря Ти, Боже, за това наистина божествено съкровище. Как бих намерила друг човек, който на всяка моя любезност да отговаря с ритници?“.

Побеждавай себе си всеки ден, още в първата минута, като ставаш точно в определен час и като не отстъпваш нито за миг пред леността.

Ако с Божията помощ се победиш, ти вече си спечелил много за целия ден.

Колко потискащо е да се чувстваш победен още при първата схватка!

Ти винаги излизаш победен… — Ако е така, следващия път си постави за цел да спасиш една душа, да я осветиш или да събудиш в нея призванието за апостолство… — Така аз ще съм сигурен в твоята победа.

Не бъди слабохарактерен, мекушав! — Време е вече да скъсаш с това странно снизхождение към самия себе си.

Ще ти кажа кои са съкровищата на човека тук на земята, за да не ги пропиляваш: глад, жажда, горещина, студ, болки, безчестие, бедност, самота, предателство, клевета, затвор…

Прав е онзи, който бе казал, че душата и тялото са двама неприятели, които не могат да се разделят, и двама приятели, които не могат да се търпят.

На тялото трябва да се дава малко по-малко от необходимото. Иначе веднага те предава.

Ако те са били свидетели на твоите слабости и низости, какво значение има, че ще бъдат свидетели и на твоето покаяние?

Ето кои са плодовете на душата, умъртвила страстите си: разбиране и търпимост към чуждите слабости и нетърпимост към собствените.

Ако пшеничното зърно не умре, остава безплодно. Не искаш ли да бъдеш пшенично зърно, да умреш чрез умъртвяването и да дадеш пълни класове? — Нека Исус благослови твоята нива!

Не се самопобеждаваш и не умъртвяваш страстите си, защото си горделив. — Казваш, че водиш покаятелен живот?! Не забравяй обаче, че горделивост може да има и в покаятелните дела… — Но нека ти дам и още някои основания: мъката, която изпитваш след твоето падение и след проявите на егоизма, тя какво е — истинско разкаяние ли е, или просто яд от това, че осъзнаваш колко си слаб? — Ако знаеш само колко си далеч от Исус, когато не си смирен — дори и ако твоите самобичувания ти оставят всеки ден нови белези!

Вкус на пелин, на жлъчка и оцет в изсъхналата и напукана уста — дори тези телесни усещания бледнеят пред горчивините, които сега тровят душата ти. — Така е защото „от теб се иска повече“, а ти не знаеш как да го дадеш. — Смири се! Ако наистина правеше всичко, което е по силите ти, мислиш ли, че щеше да изпитваш тази горчивина в тялото и духа?

Ти искаш да си наложиш доброволно едно наказание заради твоята леност и заради това, че не си всеотдаен. — Добре! Нека обаче това наказание бъде благоразумно, наложено като на един враг, който същевременно е и твой брат.

За нас, бедните хора, радостта винаги оставя след себе си малко горчивина, дори и тогава, когато тя има духовни подбуди. — А ти какво си мислеше? — Тук на земята страданието е солта на нашия живот.

Колцина от онези, които биха се подложили на кръстно разпятие пред смаяните погледи на хилядно множество, са способни да понесат по християнски начин малките несгоди на ежедневието? Разсъди добре кое от двете е по-героичното.

Спомняш ли си как четохме заедно за обикновения наглед, но героичен живот на онзи Божи човек? — Научихме, че цели „месеци и години“ (какво счетоводство си е водил при изпитването на съвестта!) се е борил с желанието сида яде масло за закуска: веднъж излизал победител, друг път пък бивал побеждаван… Така и го е записал: „Днес ядох масло“, или: „Днес успях да пропусна маслото“.

Де да можехме и ние да изживеем една подобна „маслена трагедия“!

Настъпва героичната минута. — Време е за ставане от леглото. Без миг колебание, обърни се мислено към небето и стани веднага! — Героичната минута! Ето ти едно умъртвяване на плътската страст, което подсилва волята и не отслабва тялото.

Бъди благодарен като за извънредно ценен дар за тази свята ненавист, която изпитваш към самия себе си!

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език