ПОСЛУШАНИЕ

В апостолските начинания няма „малко“ непослушание.

Обуздавай и укрепвай волята си, за да бъде с Божията помощ като стоманена шпора.

— Само ако притежаваш силна воля, ще можеш да се откажеш от нея, когато е необходимо, за да бъдеш послушен.

От тази твоя мудност, пасивност и нежелание да бъдеш послушен колко много страда апостолатът и колко много се радва

врагът!

Бъдете послушни — като инструмент, оставил се в ръцете на скулптора. Божият инструмент не тъне в догадки защо с него правят това или онова и е напълно уверен, че никога няма да бъде използван за нещо, което да не е добро и не служи за прослава на Бога.

Врагът ти нашепва: „Значи ще се подчиниш чак в такава смехотворна дреболия?“. А ти, подпомогнат от Божията благодат, отговори: „Разбира се, че ще се подчиня дори и в такава „героична“ дреболия!“.

Инициативи. — В апостолските си начинания бъди предприемчив, но само в рамките на определените ти отговорности.

Ако начинанията ти надхвърлят тези рамки или ако имаш съмнения, тогава, без да споделяш с никого, обърни се само към своя предстоятел.

Не забравяй никога, че ти си само изпълнител.

Ако послушанието не ти носи мир, значи си горделив.

Колко жалко, че твоят началник не ти дава добър пример! — Но нима ти му се подчиняваш заради неговите лични качества? Или може би думите на св. ап. Павел: „Оboedite praepositis vestris!“ — „Покорявайте се на наставниците си!“ ги приемаш за твое лично удобство с една добавка: „доколкото наставникът притежава качества по моя вкус?“.

Личи си, че добре си разбрал що е послушание, щом ми писа следното: „Да си послушен винаги, значи да бъдеш мъченик, без да умираш!“.

Получил си нареждане да извършиш нещо, което смяташ за трудно и безполезно. — Направи го! — Тогава ще видиш колко е лесно и плодотворно.

Йерархия. — Всяка част на мястото си! — Какво би станало с някоя картина на Веласкес, ако всеки цвят тръгнеше по свой път, всяка нишка от платното се откъснеше и всяка част от дървената рамка се отделеше от останалите?

Твоето послушание не е истинско, ако не си готов да захвърлиш и най-процъфтяващото си лично дело, когато така нареди онзи, който има право да нарежда.

Господи, не е ли вярно, че за Теб бе голяма утеха „деликатността“ на онзи младеж, който, чувствайки се разтроен, че трябва да се подчини в една неприятна и отвратителна работа, ти казваше шепнешком: „Исусе, помогни ми да го направя с усмивка на уста!“.

Твоето послушание трябва да бъде мълчaливо. Ах, този език!

Когато ти е трудно да се подчиняваш, спомни си за твоя Господ: „Factus oboediens usque ad mortem, mortem autem crucis!“ — „Който бе послушен дори до смърт, и то смърт кръстна!“.

Силата на послушанието! — Ето например св. ап. Петър цяла нощ не можа да улови нито една риба в Генисаретското езеро.

— А какво стана, когато той се подчини на Господ? Хвърли мрежата отново и улови „piscium multitudinem copiosam“ — „голямо множество риба“.

— Повярвай ми, чудото се случва всеки ден.