СРЕДСТВАТА

А средствата? — Те са същите, които са използвали св. ап. Петър, св. ап. Павел, св. Доминик и св. Франциск от Асизи, св. Игнатий и св. Франциск Ксаверий: Разпятието и Евангелието.

— Недостатъчни ли ти се струват?

В апостолските начинания е добре — дори е задължително — да направиш разчет на материалните средства, с които разполагаш: (2+2=4), но никога не забравяй, че за щастие, има иЕдно Друго „Събираемо“, на Което трябва да разчиташ: Бог + 2 + 2…

Служи вярно и неотклонно на Бога, бъди Му верен… и не се безпокой за нищо друго. Защото истина на истините е, че ако търсиш Божието царство и неговата правда, в добавка ще получиш от Бога всичко останало — т.е. материалното, средствата.

Съзнанието за личното ти нищожество те отчайва. — Наистина, може да се каже, че от гледната точка на твоето финансово и икономическо състояние си една кръгла нула; че си още една кръгла нула заради социалния си престиж…; за липсата на добродетели — още една нула; и още една, ако към всичко това прибавим и отсъствието на таланти…

Но отляво на всички тези нули стои Христос. И какво огромно число се получава тогава!

Казваш, че си едно нищо в сравнение с другите, които постигат големи резултати в организационно отношение, в печата и в разпространението му. — Освен това те имат всички необходими средства, а ти нямаш… — Добре, но спомни си за св. Игнатий Лойола — най-неукия от учените в Алкала, най-бедния студент в Париж, непрестанно хулен и преследван…

Това е пътят: обичай, вярвай, страдай! Твоята Обич, твоята Вяра и твоят Кръст са сигурните средства, за да осъществиш и увековечиш апостолския устрем на твоето сърце.

Признаваш, че си слаб. Несъмнено това е така. — Независимо от всичко обаче — даже точно поради тази причина — Бог те потърси именно защото си такъв.

— Той винаги си служи с незначителни наглед оръдия — за да проличи ясно, че „делото“ е Негово и само Негово.

— А от теб единствено иска покорство.

Ако се отдадеш изцяло на Бога, нищо няма да е в състояние да разколебае твоя оптимизъм.

Защо са ти толкова свидни някои кътчета от твоето сърце? — Докато не се отдадеш изцяло на Бога, твоите апостолски начинания ще бъдат безполезни.

— Не забравяй, че си само едно скромно оръдие в Божиите ръце!

След като извървя толкова път, наистина ли имаш нужда от одобрението, грижата и утехата на силните на деня, за да продължаваш да вършиш това, което Бог иска от теб?

— Обикновено силните на деня са променливи, а от теб се изисква постоянство. Ако ти помагат, благодари им; ако те презират, продължи невъзмутимо своето дело.

„Предпазливите хора“ винаги са смятали за безумие това, което в действителност е било Божие дело. Не им обръщай внимание!

— Смело напред!

Виждаш ли — от една нишка, оплетена с много други, се получава онова дебело въже, което може да вдига огромни тежести.

— Ако ти и твоите събратя се обедините, водени от желанието да изпълните волята Божия, ще преодолявате всякакъв вид препятствия.

Ако търсим единствено да увеличаваме славата Божия и искаме да осъществим докрай апостолските начинания, можем да следваме принципа на един наш приятел: „Употребяват се толкова средства, колкото са необходими, независимо от факта, че човек остава длъжен заради онова, което е употребил“.

Какво значение има, че светът се е изправил срещу теб с цялата си мощ? — Ти продължавай напред!

— Повтаряй думите на Псалма: „Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя?“… „Si consistant adversum me castra, non timebit cor meum.“ — „Дори легион да се опълчи против мен, няма да се уплаши сърцето ми“.

Кураж! Ти ще успееш. — Не виждаш ли какво чудо извърши Божията благодат със сънливия, страхлив и отричащ се св. ап. Петър… или със св. ап. Павел, озлобения и неумолим гонител на християните?

Бъди оръдие в Божиите ръце! Няма значение дали ще си оръдие на труда от стомана, от платина или от желязо; дали ще си голямо, малко, фино или грубо оръдие…

Всички инструменти са полезни и всеки един от тях си има предназначение. Също като в материалния свят: кой би си позволил да твърди например, че трионът на дърводелеца е по-маловажен от пинсетата на хирурга?

Твоят дълг е да бъдеш оръдие на труда в Божиите ръце.

Добре! И какво? Не разбирам как може да бягаш от този труд в полза на душите. Единствено мога да си го обясня със скритата ти горделивост и претенция за съвършенство, защото не можеш да приемеш, че Божият огън, който те привлече, освен светлината и топлината, които толкова те въодушевяват, понякога отделя и пушек заради дефектите на инструментите.

Работа има. — Сечивата без работа не могат да стоят. — Има също и правила за предотвратяване на ръждата и плесента. — Остава само да се приложат.

Нека не те безпокоят материалните трудности, които заплашват твоето апостолско начинание. — Увеличи упованието си в Бога, направи това, което е по силите ти, и съвсем скоро ще видиш как парите ще престанат да бъдат проблем.

Не изоставяй работата поради липса на инструменти! Човек започва, както може. — Впоследствие самата функция създава органа. Някои хора в началото изглежда, че не струват, а после изненадващо проявяват качества. А пък с останалите — с тях трябва да се извърши една „хирургическа операция“ — колкото и болезнена да е тя, — а после да се продължи напред по пътя. Самите светци са били много добри „хирурзи“ в това отношение.

Всепроникваща и жива вяра. Като вярата на св. ап. Петър. — Самият Исус е казал, че ако имаш такава вяра, ще преместваш планини, т.е. непреодолимите за човека препятствия, които ще се изправят пред твоите апостолски начинания.

Почтеност и добра воля: чрез тях, а също и чрез желанието да изпълняваш Божията воля ще видиш осъществени твоите благородни мечти и утолена твоята жажда за души.

„Nonne hic est fabri filius? Nonne hic est faber, filius Mariae?“ — „Не е ли Той Синът на дърводелеца? Не е ли Той Дърводелецът, Синът на Мария?“

Твърде възможно е това, което с присмех и удивление са говорили за Исус, да го кажат и за теб, когато твърдо се решиш да изпълняваш Божията воля, оставяйки себе си като инструмент в Неговите ръце: „Но този не е ли…?“.

Не отвръщай нищо! Нека твоите дела потвърдят твоята мисия.