ДУХОВНО НАСТАВНИЧЕСТВО

За някои хора се казва, че изглеждат направени от „същия дървен материал“* като този на светците. — Първо, светците не са били от дърво; второ, не е достатъчно да си от това дърво.

Необходимо е напълно да бъдем покорни на духовния си наставник и на Божията благодат. — Защото, ако не им позволяваме да осъществяват своята мисия, никога няма да се прояви статуята, ликът на Христос, в Когото всеки свят човек се преобразява. И „същият дървен материал“, за който говорим, няма да бъде нищо друго освен едно безформено, необработено парче, годно само за огъня… за хубав огън, ако то е било с добро качество!

* Точният израз на кастилски диалект е: tener madera de… — да си от същото дърво…

Старай се да живееш в единение със Светия Дух — Великия Непознат — защото Той е Причинителят на твоето освещаване.

Не забравяй, че си храм Божи! Утешителят Свети Дух е в центъра на твоята душа. Слушай Го и следвай с доверие Неговите вдъхновения!

Не спъвай делото на Утешителя — Свети Дух; пребъдвай в Христос, за да те очисти, и понеси заедно с Него хулите, оплюванията, плесниците…, тръните и тежестта на кръста…; гвоздеите, които пробождат твоята плът и страха от самотна смърт.

Влез в отворената рана на Исус, нашия Господ, и ще намериш сигурно убежище в Неговото прободено Сърце.

Ти трябва да познаваш следната сигурна доктрина: собственият разсъдък е лош съветник, лош капитан, за да управлява душата в бурите и стихиите, както и между подводните скали

на духовния живот.

Затова Бог иска управлението на кораба да бъде поверено на един Учител, чиято светлина и опит ще ни доведат до сигурно пристанище.

Ако ти не можеш да си построиш хубав дом без архитект, за да живееш на този свят, как искаш тогава без духовен наставник да построиш крепостта на твоето освещаване, за да живееш вечно в небето?

Когато един мирянин се обявява за учител по морал, той често греши. Миряните могат да бъдат само ученици.

Духовен наставник! — Ти имаш нужда от него: за да се довериш, за да отдадеш живота си… чрез послушанието. — Духовният наставник трябва да познава твоята апостолска дейност и да знае какво Бог иска от теб. Само така той ще улесни делото на Светия Дух в теб и без да те откъсва от твоята среда, ще те изпълни с мир и ще те научи как да направиш по-плодотворна твоята дейност.

Възприемаш се за завършена личност — имаш образование, научни изследвания, публикации, добро обществено положение и произход, политическа кариера, важни постове, богатство; на зряла възраст си — така де, не си дете!…

Именно заради всичко това и повече от когото и да било имаш нужда от един духовен наставник за своята душа.

Не скривай от духовния си наставник внушенията на врага. — Защото, колкото повече се самопринуждаваш да споделяш с него, толкова повече ще се увеличи в теб Божията благодат. — Освен това дарбата на съвета и молитвите на твоя духовен отец ще ти донесат нови победи в духовната борба.

Защо толкова се боиш да опознаеш себе си и да се откриеш пред твоя духовен наставник такъв, какъвто си в действителност? Ще извоюваш голяма победа, ако надвиеш страха да бъдеш опознат.

Свещеникът — какъвто и да е той — е винаги един друг Христос.

Няма да престана да ти напомням — въпреки че това ти е известно — че свещеникът е „друг Христос“. — И че Светият Дух е казал: „Nolite tangere Christos meos!“ — „Не докосвайте Моите помазаници!“.

„Презвитер“ етимологически означава „старейшина“. И ако старостта заслужава почит, помисли си колко повече ти трябва да почиташ свещеника.

Каква липса на деликатност и какво отсъствие на уважение показват шегите и насмешките по адрес на свещеника — който и да е той, — под какъвто и да е предлог!

Настоявам: тези шеги — тези насмешки — по адрес на свещеника, при всички обстоятелства, които на теб могат да изглеждат смекчаващи, са винаги, ако не друго, лоша проява на възпитание и недодяланост.

Колко трябва да се възхищаваме на целомъдрието на свещеника! То е неговото съкровище. — Никаква сила на този свят не ще може да изтръгне някога от Църквата този венец.

Не поставяй свещеника в положение, в което той би могъл да загуби своето достойнство. Това е добродетел, която без високомерие той трябва винаги да притежава.

Как се молеше онзи млад свещеник, наш приятел: „Господи, дай ми… достойнството на осемдесетгодишен!“.

Изпроси го и ти за всички свещеници и ще извършиш едно добро дело.

Заболя те — като че ли забиха нож в сърцето ти, — когато казаха за теб, че си говорил лоши неща за онези свещеници. Радвам се заради тази твоя болка. Сега съм сигурен в твоето добро духовно разположение!

Да обичаш Бога и да не почиташ свещеника… не, това е невъзможно.

Като добрите синове на Ной покрий с мантията на милосърдието слабостите, които виждаш в твоя отец — свещеника.

Ако не следваш един план в живота, ти никога не ще имаш ред в живота.

Казваш ми: „Да се подчиниш на един план в живота, на едно разписание, това е толкова скучно“. И аз ти отговорих: „Скучно е, защото ти липсва Обичта“.

Ако не ставаш в определено време, ти никога не ще изпълниш твоя житейски план.

Добродетел без ред? — Странна доброде тел!

Ако спазваш реда, твоето време ще се умножи и тогава ти ще можеш да отдаваш по-голяма слава на Бог, като работиш повече за Него.