Правиш прекрасна апология на ”апостолата чрез кореспонденция“ като ми пишеш следното: ”Започвайки едно писмо, не знам как да подбера думите си така, че да помогна на този, който ще получи писмото. Тогава се обръщам към моя ангел-пазител и му казвам, че правя това с желанието да бъда полезен. И въпреки че пиша незначителни неща, никой не може да ми отнеме — както на мен, така и на получателя — времето в молитва към Господ за това, от което знам, че се нуждае най-много душата на моя адресат“.