Прекрасно те разбирам: обречен си на принудително бездействие, затова мисълта за безброй несвършени неща те измъчва... — Имаш сърце, в което може да се вмести вселената, а си принуден да се приспособиш... приемайки някаква си незначителна канцеларска служба.
