Този твой критикарски дух — който не мога да нарека злословие — ти не трябва да го прилагаш нито в твоята апостолска дейност, нито по отношение на твоите ближни. — Позволи ми да ти кажа, че този твой критикарски дух е една голяма пречка за твоето свръхестествено начинание. Защото, докато съдиш делата на другите, без да имаш право на това — признавам, че го правиш с абсолютно добри намерения — ти не вършиш нищо положително и с твоето бездействие забавяш у всички добрия ход на работата.

”Но тогава — питаш неспокоен ти — как да се справя с тази моя склонност да критикувам...?“

Аз ще те успокоя. Слушай! Вземи писалката и един лист хартия! Напиши просто и откровено — и накратко — причините, които те тормозят, предай бележката на ръководителя и не мисли повече за това! — Той, който упражнява власт да ръководи и има благодатта за това, или ще се съобрази с бележката... или ще я хвърли в коша. — И тъй като твоят критикарски дух според теб не е злословие и твърдиш, че се ползваш от него с добри намерения, за теб изборът му не би трябвало да е от значение.