Святата невъзмутимост е характерна за онези, които следват пътя на ”духовното детство“. Едно дете не се смущава от нищо. — То не се опитва да скрие своите недостатъци дори когато всички го гледат.
Тази невъзмутимост, пренесена в духовния живот, ни кара да разсъждаваме така: похвали — презрения, възхищение — присмех, почести — безчестие, здраве — болест, богатство — бедност, красота — грозота.
