Необходимо е да осъзнаем, че Бог е винаги до нас. Ние живеем с убеждението, че Господ е някъде горе, много далеч, където блестят звездите, а не мислим, че същевременно Той е близо до нас.

Той, като любящ Баща, е до нас и ни обича повече, отколкото всички майки на света са способни да обичат своите деца. Близо е, за да помага, да вдъхновява, да благославя и да прощава.

Колко пъти ние сме успокоявали родителите си, разгневени заради нашите лудории, с думите: „Няма да правя повече така!“. — Може би същия ден сме сгрешили отново… — И баща ни, със суров вид и с престорена твърдост в гласа, ни е смъмрял… Но в същия момент неговото сърце е омеквало и понеже познава нашата слабост, си е казвал наум: „Бедното ми дете, колко усилия прави, за да се държи добре“.

Нека се оставим да бъдем изцяло завладени от тази мисъл, че наистина наш баща e Бог; този Бог, Който живее на небесата и същевременно е толкова близо до нас.