Сблъскваш се с този характер, сетне — с онзи… Логично е да е така — та ти не си някаква златна монета, която да се нрави на всекиго.

Инещодруго —ако ги нямаше тези търкания при общуването с ближния, как ще се очупят ръбовете, огладят издатъците и грапавините… казано иначе — как ще изчезнат недостатъците в резкия ти характер, за да се получи онази подреденост, гладкост и мека неотстъпчивост — белегът на милосърдие и съвършенство?

Ако твоят характер и на съжителстващите с теб е сладникав и мекушав, никога не ще постигнеш светостта.