145

На мадридския фронт двадесетина благородни офицери споделят весела приятелска компания. Чува се една песен, после още една и много други.

Онзи младеж с черните мустачки чу само първата:

Аз не искам раздвоени сърца. И ако давам моето, цялото ще ќ го дам. „Колко ми е трудно да отдам сърцето си из

цяло!“ — И молитвата потече като спокойна широка река…

Този параграф на друг език