Колко красиво е святото целомъдрие! То обаче не е нито свято, нито богоугодно, ако отсъства обич към ближния.

Обичта към ближния е като зърно: щом го напои росата на целомъдрието, то пониква, расте и дава изобилен плод.

Без обичта към ближния целомъдрието е пусто и неговите неплодородни води превръщат душите в блата, смрадливи локви, от които лъхат зловонията на горделивостта.