102

Твоят ум е скован, бездеен. Правиш усилия, за да подредиш мислите си в Божието присъствие, но не успяваш. Каква мъка! Не се напрягай и не се тревожи! — Чуй ме добре: дошъл е часът на сърцето.

Този параграф на друг език