БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Децата… Как се стараят те да се държат добре в присъствието на своите родители!

Също и децата на царете. Как се стараят те пред царя, своя баща, да запазят царското достойнство!

А ти… нима не знаеш, че винаги се намираш в присъствието на Всемогъщия Цар, Който е твой Бог и твой Отец?

Не вземай решение, без да си размислил предварително по въпроса пред Бога.

Необходимо е да осъзнаем, че Бог е винаги до нас. Ние живеем с убеждението, че Господ е някъде горе, много далеч, където блестят звездите, а не мислим, че същевременно Той е близо до нас.

Той, като любящ Баща, е до нас и ни обича повече, отколкото всички майки на света са способни да обичат своите деца. Близо е, за да помага, да вдъхновява, да благославя и да прощава.

Колко пъти ние сме успокоявали родителите си, разгневени заради нашите лудории, с думите: „Няма да правя повече така!“. — Може би същия ден сме сгрешили отново… — И баща ни, със суров вид и с престорена твърдост в гласа, ни е смъмрял… Но в същия момент неговото сърце е омеквало и понеже познава нашата слабост, си е казвал наум: „Бедното ми дете, колко усилия прави, за да се държи добре“.

Нека се оставим да бъдем изцяло завладени от тази мисъл, че наистина наш баща e Бог; този Бог, Който живее на небесата и същевременно е толкова близо до нас.

Свикни непрестанно да издигаш сърце във възхвала на Бога — било защото ти е дал нещо, или защото си понесъл унижение, било защото ти липсва нужното, или пък точно обратното — защото го имаш…

А също така — защото Той е създал толкова красива Своята Майка, която е също и твоя Майка. Защото е създал слънцето и луната, животното или растението, които съзерцаваш. — Защото е създал хората различни: един човек — красноречив, а теб — прекалено стеснителен…

Благодари му за всичко, защото всичко е добро!

Не бъди толкова сляп и безчувствен, че когато видиш Божи храм, да не отправиш дори една мисъл към Христос, Който се намира в Дарохранителницата! — Той е там и те очаква.

Не бъди толкова сляп и безчувствен, че когато минаваш през места, където знаеш, че поругават Христос, от устата ти да не излезе поне една кратка молитва към святата и непорочна Дева!

Не се ли радваш, когато, минавайки по обичайния си път по улиците на града, откриеш още една Дарохранителница!?

Една благочестива душа казваше: „В намеренията ни нека Исус бъде нашата цел, в чувствата ни нека бъде нашата Обич; в думите — Предмет на нашия разговор, а в делата — Образец!“.

За да живееш винаги в Божието присъствие, ти препоръчах да използваш следния „метод“: произнасяй често кратки молитви, които да изразяват обичта ти към Бога или желанието да обезщетиш* пред Него за обидите и безразличията, които хората Му причиняват; практикувай духовното причастяване; отправяй често поглед към свещените изображения на Божията Майка…

* Обезщетяване -благочестиво дело, с което удовлетворяваме Бога за нашите и за чуждите грехове.

Сам! — Не, ти не си сам. Макар и отдалеч, ние те придружаваме. Освен това присъстващият в твоята душа в благодатно състояние Свети Дух — Бог в теб — придава свръхестествен характер на всички твои мисли, желания и дела.

„Отче — казваше ми един добър студент от Главния университет* (какво ли е станало с него?), — мислех за това, което вие ми казахте, — че съм Божие чедо. И на улицата аз се почувствах с високо вдигната глава, вътрешно изпълнен с гордостта, че съм Божие чедо.“

С чиста съвест го посъветвах да поддържа в себе си тази „гордост“.

* „Главния университет“: така са наричали мадридския университет в годините, когато била написана книгата „Път“.

Не се съмнявам в твоята почтеност. — Знам, че ти вършиш всичко в Божието присъствие. Но има едно „но“: твоите постъпки се виждат или могат да бъдат видени от хората, които съдят по човешки… Необходимо е да даваш добър пример.

Ако свикнеш поне веднъж в седмицата да търсиш общение със св. Дева Мария, за да отидеш при Христос, уверявам те, че ще започнеш да усещаш с по-голяма сила Божието присъствие.

Питаш ме: „За какво ти е този дървен кръст?“. — В отговор ще ти препиша следния пасаж от писмото на един мой кореспондент: „Когато вдигаш главата си от микроскопа, погледът ти се спира на черния и гол Кръст, без Разпнатия на него. Този Кръст е един символ… Той означава нещо, което другите няма да разберат. И ако някой би искал да прекъсне работата, защото е изморен, но вместо това отново поставя око на микроскопа, той прави това, защото самотният Кръст търси плещи, които да го поемат върху себе си“.

Ако вършиш всичко в Божието присъствие, ти наистина ще имаш духовен живот.