Съвестта трябва да бъде изпитвана всекидневно. Та нали никой работодател не пренебрегва нещо толкова важно като счетоводството?

А има ли по-важна работа от спасението на душата?

Когато пристъпваш към изпитване на съвестта, пази се от немия демон.

Изпитвай себе си — бавно и без да се самозалъгваш. — Не е ли вярно, че твоето наглед безпричинно лошо настроение и посърналост идват от това, че не се решаваш да скъсаш невидимите и все пак съвсем осезаеми примки, с които плътската похот потайно те е оплела за твоя погибел?

Цялостното изпитване на съвестта е защита. — Частичното изпитване на съвестта е атака. — Първото е броня, второто — толедски меч*.

* Град Толедо бил известен с производството на висококачествени мечове с къси, но добре калени остриета.

Поглед към миналото. Нима ще го оплакваш? Не си струва. Ще се поучиш ли от него? Точно така. — Да се поучиш — ето кое принася добрия плод.

Искай светлина. — Постоянствай, докато стигнеш до причината и насочиш против нея онова бойно оръжие, каквото е частичното изпитване на съвестта.

Чрез частичното изпитване на съвестта ти трябва да се стремиш към придобиването на някоя определена добродетел или към изкореняването на главния твой недостатък.

Колко дължа на Бога за това, че съм християнин. Това, че все още не съм се отблагодарил за Неговите дарове, ме кара да плача от болка: болка от обич. ”Mea culpa!“ — ”Съгреших!“ — Добре е, че признаваш своя дълг, но не забравяй, че той се заплаща със сълзи... и с дела.

”Qui fidelis est in minimo et in maiori fidelis est.“ — ”Който е верен в малките неща, е верен и в големите.. — Тези думи на св. ев. Лука ти посочват причините на твоите падения. Изпитай съвестта си!

Реагирай бързо! — Чуй какво ти казва Светият Дух: ”Si inimicus meus maledixisset mihi, sustinuissem utique“ — ”Ако ме хули врагът ми — това не е странно и е по-поносимо“. Но да го извършиш ти — ”tu vero homo unanimis, dux meus, et notus meus, qui simul mecumdulces capiebas cibos“ — ”ти, моят приятел и апостол, който споделяш с мен вкусните ястия на моята трапеза“!

През време на духовните упражнения твоето изпитване на съвестта трябва да бъде по-задълбочено и по-всеобхватно от това, което правиш обикновено всяка вечер. — Иначе ти пропускаш един много сгоден случай да се поправиш.

Винаги завършвай изпитването на своята съвест с молитва, която да изразява, от една страна, обич към Бога, а от друга — скръб както за твоите грехове, така и за греховете на целия свят... — И никога не забравяй бащинската Божия закрила, която навремето разруши всички пречки, за да вървиш сега, без да се препъваш по своя път.