Приличаш на понесъл сърцето си в ръка човек, който го предлага като някаква стока на всеки срещнат: ”Продавам сърце! Продавам сърце!“. — И само ако никой не го купи, чак тогава ще го дадеш на Бога.

Как мислиш, светците така ли са постъпвали?

Искаш създанията за себе си ли? — Грешиш — създанията са за Бога; или по-точно — за теб, но заради Бога.

Защо се навеждаш да пиеш от нечистите локви на светските утехи, когато можеш да утолиш твоята жажда с водите, които дават Живот вечен?

Отречи се от създанията, докато се освободиш напълно от тях! Защото — казва папа св. Григорий Велики — дяволът няма нищо собствено на този свят и започва борбата гол. Ако отиваш да се биеш с него облечен, той ще те повали на земята: защото ще има за какво да те хване.

Струва ми се, че твоят ангел ти нашепва: ”Сърцето ти е изпълнено с толкова човешки влечения...“. — И добавя: ”Това ли искаш да пази твоят ангел пазител?“.

Колко трудно е да се отречеш от създанията! Ах, ако можеше единствената ми обвързаност със света да са трите кръстни гвоздея, а единственото чувство в плътта — Кръстът!

Не предчувстваш ли, че ако откликнеш на тази невероятна благодат, която изисква от теб пълно отричане от създанията, ще имаш повече мир, повече единение с Бога? — За да зарадваш Бога, бори се в Негово име! Но укрепи своята надежда!

Хайде, обърни се към Него и Го попитай с непосредствеността на дете: ”Какво ли си приготвил за мен, щом искаш това от мен?“.

Страх те е да не станеш равнодушен и отчужден спрямо другите. Толкова много ти се иска да се отречеш от създанията! — Не се тревожи! Ако си Христов — изцяло Христов — ще имаш за всички огъня, светлината и топлината на Христос.

Христос не се задоволява да бъде твой ”съдружник“. Той иска всичко.

Ти не искаш да се подчиниш на Божията воля, но за сметка на това се приспособяваш към волята на всяка твар.

Не променяй реда на нещата: щом Самият Бог се дарява на теб, защо е тази привързаност към създанията?

Сега рониш едри сълзи. — Боли те, нали? — Нормално е да боли! Точно за това те нараниха на това място!

Сърцето ти изнемогва и ти търсиш някаква опора на тази земя. — Добре, но внимавай да не би тази опора да се превърне в товар, който да те събори, или във верига, която да те направи роб.

Кажи ми откровено: това приятелство ли е или окови?

Преливаш от любвеобилност... — Казвам ти: винаги обичай своите ближни! — Но — и тук ме чуй добре, апостолска душо — това другото чувство, което Самият Господ е вложил в сърцето ти, е за Него и за никого другиго. — И не е ли вярно, че когато махаш някой катинар от твоето сърце — а ти имаш нужда от седем катинара — не веднъж на твоя духовен хоризонт се е показвал облакът на съмнението?... И колкото и да са били чисти подбудите ти, започваш да се питаш: дали не отидох твърде далеч във външните проявления на човеколюбие?

Сърцето — настрана! Преди всичко — дългът! — Но при изпълнението на дълга, вложи и сърцето си, което представлява нежност.

”Ако дясното око те съблазнява... извади го и хвърли го далеч!“ — Бедното сърце — именно то те съблазнява! Притисни го, стисни го здраво в ръцете си!

Не го утешавай! — И когато то ти поиска утеха, кажи му кротко, съвсем поверително, изпълнен с благородно състрадание: ”Сърце, сърце разпънато на кръст! Сърце, разпънато на кръст!“.

Какво става с това твое сърце? — Не се тревожи! Светците също са били обикновени хора като теб и мен и също са изпитвали тези ”естествени“ наклонности. Ако те не бяха изпитали това, тяхната ”свръхестествена“ реакция — за да опазят сърцето, душата и тялото си за Бога, вместо да ги отдадат на едно човешко създание — би била една незначителна заслуга.

Ето защо си мисля, че щом веднъж пътят се е открил пред теб, колкото и слабо да е сърцето, това никак не може да спре решителната и дълбоко обикнала Бога душа.

Ти..., който си се унизил да вършиш толкова падения, увлечен от една краткотрайна земна любов, мислиш ли, че обичаш действително Христос, щом не можеш да понесеш — за Него — онова унижение?

Пишеш ми: ”Отче, чувствам зъбобол... в сърцето“. — Аз не възприемам това на шега, защото разбирам, че имаш нужда от добър зъболекар, за да ти извади някой зъб. Ако ти му позволиш това!

Ах, ако бях скъсал още в самото начало.“ — Дано никога не се налага да повториш тази закъсняла фраза.

”Не се съгласих, когато чух онази жена да казва, че нашият Господ един ден ще ќ ”потърси сметка“. Всъщност за такива хора в Съдния ден Той няма да бъде безмилостен Съдия, а просто — Исус.“ — Тези думи, написани от един свят епископ, са утешили не едно и не две страдащи сърца. Уверен съм, че те могат да утешат и теб.

Страданието те съсипва, защото го приемаш със страх. — Приеми го със смелост, с християнски дух и ще започнеш да го цениш като съкровище!

Как ясно е очертан пътят!... Колко очевидни са препятствията!... Колко силни — средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш... Нали така?

— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана... — верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.

— Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?

Заради Бог, Който е Самата Обич, си заслужава да се отречеш от всяка друга обич.