Да започнат могат всички. Да постоянстват — само светците. Нека твоето постоянство да не бъде сляпо последствие от първия импулс — плод на инерцията, а да бъде обусловено от вярата и от разума.

Кажи на Исус: ”Еcce ego quia vocasti me!“ — ”Ето ме, защото Ти ме призова!“.

Отби се от пътя, а сега от срам не искаш да се върнеш отново на него. — Пологично е да срамуваш от това, че не се поправяш.

Споделяш следното: ”Истина е, че няма нужда човек да бъде герой, за да намира време за уединение — толкова, колкото изисква положението, без екстравагантности или превзетост... и да постоянства“. — И добавяш: ”Докато спазвам указанията, които ми дадохте, интригите и приказките на околните няма да ме безпокоят. По-скоро бих се тревожил, ако се страхувах от такива дреболии“. — Отлично казано!

В теб току-що се зароди един високоблагороден идеал. — Пази го и го подхранвай; но внимавай, защото обилни са цветовете по дърветата напролет, но малко от тях принасят плод!

Обезкуражаването е враг на твоето постоянство. — Ако не се бориш против него, най-напред ще стигнеш до песимизма, а след това до унинието. — Бъди оптимист!

И сега какво? След като повтаряше толкова: ”Кръст, Господи, кръст!“ — ясно е, че ти си искал кръст по свой вкус.

Постоянство, което не може да бъде разколебано от нищо. — Ето от какво се нуждаеш. Моли Бог да ти даде постоянство; направи и ти каквото можеш, за да се сдобиеш с него! Защото то е велико средство, за да не се отклоняваш от плодотворния път, по който си тръгнал.

Казваш, че не успяваш да се извисиш духовно. — Това не ме учудва, като се има предвид колко болезнено бе предишното ти падане.

Ако постоянстваш, ще успееш. — Спомни си думите на един духовен писател: ”Бедната ти душа е птица с все още полепнала по крилете кал“.

Имаш нужда от слънцето на Божията благодат, както и от постоянни, макар и малки лични усилия, за да бъдат премахнати тези наклонности, тези греховни мечтания, това отчаяние, с други думи: цялата кал, полепнала по твоите криле.

Едва тогава вече ще бъдеш свободен. — Ако постоянстваш, ще се извисиш!

Благодари на Бога за това, че ти помогна, и се радвай на своята победа. — Каква дълбока радост изпитва душата ти от това, че е откликнала на Бога!

Хладнокръвно привеждаш довод след довод... Колко много причини, за да се откажеш от започнатото дело! — И някои от тях изглеждат напълно основателни.

Без съмнение, виждам, че имаш основания. — Но не си прав!

Пишеш ми: ”Ентусиазмът ми се изпари“. — Ти не си длъжен да работиш с ентусиазъм, а с Обич: с онова съзнание за дълг, което представлява себеотрицанието.

Непоколебим! Ето какъв трябва да бъдеш. — Ако чуждите или собствени слабости те карат да се разколебаваш в своето постоянство, ще трябва да си създам една тъжна представа за твоя идеал.

Реши се веднъж завинаги!

Много бедна представа имаш за своя път, ако, чувствайки се охладнял, мислиш, че си го изгубил: това е часът на изпитанието. Затова ти бяха отнети утешенията от страна на сетивата.

Откъснатост, самота: това са изпитания, чрез които се калява постоянството. — Святата Литургия, молитвата, Светите Тайнства, жертвите, общението на светците — все оръжия, чрез които да побеждаваш в изпитанията.

Благословено да бъде постоянството на магаренцето, което върти колелото около кладенеца! — Винаги със същата крачка. Винаги същите кръгове. — Един ден... и още един — всички еднакви.

Без този процес нямаше да има зрялост в плодовете, нито свежест в градината, нито аромат в цветята. Нека тази мисъл проникне в твоя вътрешен живот.

В какво се състои тайната на постоянството ли? В Обичта!

— Обикни Бога с цялото си сърце и никога не ще Го изоставиш!