Да носиш кръст на гърдите е нещо добро. — Но нека има Кръст и на твоите рамене, Кръст в твоята греховна плът и Кръст в твоя разум. — Само така ще живееш за Христос, с Христос и в Христос; само така ще бъдеш истински апостол.

Апостолска душо, внимавай над себе си. В Евангелието според св. Матей четем следните думи на Христос: ”Мнозина ще Ми кажат в онзи ден: ”Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли демони в Твое име? Не вършихме ли в Твое име много чудеса?“. И тогава ще им кажа открито: ”Никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“.

Да не стане така — казва св. ап. Павел, — че дори да съм проповядвал на другите, самият аз да остана неодобрен.

Един военен гений, св. Игнатий, разказва за дявола, който призовава безчет свои слуги и ги разпределя по страни, области, градове и определени места. Преди да ги изпрати обаче, им ”проповядва“, насърчавайки ги без умора, да оковат всекиго в железа и вериги и много да внимават никой да не остане неокован...

Ти ми казваш, че искаш да бъдеш водач. Е, добре, но кажи ми сега, кому е нужен един окован водач?

Сам виж апостолите: въпреки всичките си явни и неоспорими слабости те са били хора простодушни и откровени. Безспорно и ти имаш явни недостатъци. — Дано не ти липсва простодушието!

Разказват, че един човек, който в молитвата си казвал: ”Господи, обичам Те!“, след това чул следния отговор от небето: ”Обичта се познава по делата, а не по словата!“.

Помисли дали и ти не заслужаваш същия този деликатен упрек!

Апостолската ревност е благословена лудост, която аз ти пожелавам и която притежава следните отличителни черти: жажда за общуване с Христос, непрестанна грижа за душите и постоянство, което нищо не може да сломи.

Не почивай на лаврите си! — Ако, по човешки казано, такава поза е неудобна и не съвсем достойна, какво ще се случи, щом лаврите — както в случая — не са твои, а на Бога?

В апостолското дело трябва да се подчиняваш, да се отречеш от себе си, а не да налагаш личното си мнение.

Никога не бъдете мъже и жени на много дейност и малко молитва!

Старай се да живееш по такъв начин, че да умееш доброволно да се отказваш от удобствата и благосъстоянието, които не подобават на един Божи човек.

Имай предвид, че ти си зърното, за което се говори в Евангелието. — Ако не влезеш в земята и не умреш, няма да дадеш плод.

Мъже и жени, бъдете от света, но не бъдете светски!

Не забравяйте, че единството е признак на живот! Разединението е разложение — сигурен знак, че вече си труп.

Послушанието е сигурният път. — Сляпото послушание към висшестоящия е пътят към светостта. В апостолското ти дело няма друг път освен послушанието. Защото духът в едно Божие дело трябва да бъде: или да бъдеш послушен, или да напуснеш.

Не забравяй, чедо мое, че ти не си просто част от някакъв колектив, обединен от общ идеал.

Това е нещо добро, но има още какво да се желае. — Защото преди всичко ти си апостол, който изпълнява една неотменима Христова повеля.

Чух един човек да казва на висок глас, и то с основание: ”Дошло ми е до гуша от честни хора!“. Дано, след като те опознае, някой не възкликне същото и по твой адрес.

Твой дълг е да предаваш на другите огъня на обичта към Бога и ревността за човешките души, за да може и те от своя страна да запалят мнозина други, които засега се намират по-назад; а пък тези последните — да предадат пламъка на своите колеги по професия. Колко много духовни калории са ти необходими за това! И каква голяма отговорност носиш, ако охладнееш духовно! И — не ми се мисли дори — какво страшно престъпление ще извършиш, ако дадеш лош пример!

Лошо разположение е това: да слушаш Словото Божие с критичен дух.

Ако искате да се отдадете на Бог и едновременно с това да живеете в света, не е толкова важно да бъдете учени (колкото до жените, не е необходимо да бъдат учени, а благоразумни*), а духовни — т.е. постоянно свързани с Господчрез молитвата. Върху вашите чувства и душевни сили трябва да носите спуснато невидимо покривало. Затова молете, молете, молете; изкупвайте, изкупвайте, изкупвайте!

* Във времето, когато била написана тази книга, жените с висше образование в Испания били изключителна рядкост, но още тогава авторът насърчавал момичетата, които се справяли добре с учението, да следват висше образование.

Остана учуден от това, че одобрих многообразието в апостолското дело, в което участваш. В отговор ти казах следното:

”Единство и многообразие!“ — Бъдете така различни, както са различни светците на небето — всеки един от тях има своите характерни черти. Но в същото време трябва да си приличате както светците, защото те не биха били светци, ако всеки от тях не се беше уподобил на Христос.

Ти, обично Божие чедо, старай се да усещаш и да живееш на дело братолюбието, но без фамилиарности.

Да претендираш да заемаш ръководни длъжности в апостолата е нещо напълно безполезно в този живот, за другия Живот пък представлява опасност.

Ако Бог желае, ще бъдеш призован. — И тогава ще трябва да приемеш. Но не забравяй, че каквото и да бъде твоето място, ти можеш и трябва да живееш свято, защото именно затова си дошъл.

Ако знаеш колко много горчивини те очакват, щом си въобразяваш, че в Христовото дело една висока длъжност е нещо по-различно от товар!

Да стоиш начело на едно апостолско начинание, ще рече: да си готов да понасяш с безкрайно милосърдие всичко от всекиго.

Няма извинение за непослушанието и лицемерието в апостолското дело. — Имай предвид, че простодушието не означава нито неблагоразумие, нито недискретност.

Длъжен си да се молиш и да се жертваш за душата и намеренията на този, който оглавява твоето апостолско дело. — Ако си небрежен в изпълнението на този твой дълг, ми даваш повод да си мисля, че ти липсва ентусиазъм в твоя път.

Когато твоят предстоятел се допитва до теб и се налага да изложиш мнение, противно на неговото, бъди крайно уважителен. — Никога не му противоречи в присъствието на неговите подчинени, дори и тогава, когато той не е прав.

В твоето апостолско дело не се страхувай от външните врагове, колкото и голяма да е тяхната сила. Ето кои са страшните врагове: твоето слабо упование в Бога и твоята оскъдна братска обич.

Разбирам защо приемаш с усмивка презренията дори когато срещу теб застават силни врагове. Ако пребъдваш в Божията обич и обичаш своите събратя в апостолата, какво могат да ти сторят?

Често сравнявам апостолското дело с машина — зъбни колела, бутала, клапи, болтове... Но смазката — това е братската обич. Твоята братска обич.

Откажи се от тази самонадеяност, която отблъсква душите, търсещи контакт с теб.

— Вместо това се научи да изслушваш другите и да говориш непринудено. Само така апостолското ти дело ще расте и ще принася плод.

Презрението и преследването са благословени знаци за Божие избраничество, но няма по-прекрасен знак и доказателство от това: животът ти да минава незабелязано и в неизвестност.