Защо не отдадеш живота си в служба на Бога веднъж завинаги, но още сега?

Ако ясно виждаш своя път, следвай го! — Защо най-сетне не превъзмогнеш страха, който те възпира?

”Идете, проповядвайте Евангелието на всички твари... Аз съм с вас...“ — Това го е казал Исус... и го е казал точно на теб.

Патриотичният плам, който е нещо хубаво, кара много хора да посветят живота си на ”служение“ и на ”борба“. — Не забравяй, че Христос също има своите ”воини“ и избрани хора на Своя ”служба“.

”Et regni ejus non erit finis“ —”Царството Му не ще има край!“

Не те ли изпълва с радост мисълта да работиш за едно такова царство?

”Nesciebatis quia in his quae Patris meisunt oportet me esse?“ — ”Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Моя Отец?“

Това е отговорил Исус, докато е бил още юноша, на една свята майка като Неговата, която след тридневно търсене помислила, че Го е изгубила безвъзвратно. — Отговор, който се допълва от думите, които ни предава св. ев. Матей: ”Който обича баща си и майка си повече от Мен, не е достоен за Мен“.

Прекалено наивно е да преценяваш значимостта на апостолските начинания, съдейки по външните проявления. — Според този критерий ти би трябвало да предпочетеш един тон въглища пред една шепа диаманти.

Сега, когато ти вече се отдаде на Бога, изпроси от Него нов живот, т.е. ”печат“, който ще утвърди и гарантира достоверността на твоята мисия като човек Божи.

Всичко това — твоят идеал, твоето призвание — е едно... безумие. И другите — твоите приятели, твоите братя — безумци. Не си ли чувал този глас понякога вътре в себе си? Отговори решително, че благодариш на Бога за честта да принадлежиш към ”дома на безумните“!

Пишеш ми следното: ”Толкова голямо е желанието ни нашето начинание час по-скоро да потръгне и да се разрасне, че има голяма опасност да станем прекалено нетърпеливи. Ах, кога ли ще го видим, ”живо“ и набиращо мощ, да обхваща света?“.

А по-нататък добавяш: ”Желанието ни няма да бъде безполезно, ако го употребим в това да не даваме мира на Господа. Тогава ще сме използвали времето си по най-добрия начин“.

Прекрасно те разбирам: обречен си на принудително бездействие, затова мисълта за безброй несвършени неща те измъчва... — Имаш сърце, в което може да се вмести вселената, а си принуден да се приспособиш... приемайки някаква си незначителна канцеларска служба.

А за кога оставяш: ”Да бъде волята Ти!“?

Не се съмнявай, че призванието е най-голямата благодат, която Господ можеше да ти даде. — Благодари Му за това!

Какво съжаление будят тези тълпи от всякакви социални прослойки — висока, средна, ниска! — Приличат на хора, които не знаят, че имат душа; на някаква глутница, стадо или сган.

Исусе, с помощта на твоята милосърдна обич ние ще превърнем глутницата в стройни редици, стадото — в армия, а от сганта ще пречистим и спасим всички онези, които повече не желаят да живеят нечестиво.

Божиите дела нито са някакъв лост, нито пък — стъпало.

Господи, направи ни безумни с това заразително безумие, което да привлече мнозина в Твоя апостолат.

”Nonne cor nostrum ardens erat in nobis, dum loqueretur in via?“ — ”Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя?“

И твоите другари по професия би трябвало да възкликнат като учениците от Емаус по същия начин, когато животът ги срещне с теб.

Иди и стани апостол, за да дадеш всичко от себе си и да не търсиш нищо земно.

Като те призова да станеш апостол, Господ ти напомни — за да не го забравяш никога, — че си ”Божие чедо“.

Старайте се всеки един от вас да бъде апостол на апостоли!

Ти си сол, апостолска душо. — ”Bonum est sal“ — ”Солта е добро нещо“; също така четем в Евангелието: ”si autem sal evanuerit“ — ”но ако солта изгуби силата си“... за нищо не става — нито за земята, нито пък за тор...; просто я изхвърлят навън.

Ти си сол, апостолска душо. — Но внимавай — загубиш ли силата си...

Чедо мое, обичаш ли апостолското си дело, не се съмнявай, че обичаш и Бога!

В деня, когато ”усетиш“ своето апостолско дело, самото то ще се превърне в броня, в която ще се строшат всички вражески стрели — и хорските, и дяволските.

Моли се винаги както за своето постоянство, така и за постоянството на твоите събратя в апостолàта, защото нашият враг, дяволът, знае много добре, че вие сте негови противници. И колко доволен е той от всяко падение във вашите редици!

Както усърдните монаси искат да узнаят как са живели първите членове на техния орден или конгрегация, за да подражават на техния начин на живот, така и ти, християнски воине, старай се да познаеш и да подражаваш живота на Христовите ученици, на онези, които са познавали св. ап. Петър, св. ап. Павел, св. ап. Йоан и може би са били свидетели на смъртта и възкресението на Учителя.

Щом ме питаш, ще ти отговоря: ако искаш да си съвършен, живей по възможно най-съвършения начин, именно на мястото със занятието и степента в обществото, където Бог те е поставил посредством по-висшестоящата власт.

Молете се едни за други. Че онзи губел сили, казваш? Онзи другият — и той също? Продължавайте да се молите, не губете своя вътрешен мир. Че някои били напускали? Че били губели вечния живот?... Нашият Господ ви е преброил от Вечността.

Прав си. — ”От върха — пишеш ми — накъдето и да погледнеш, в радиус от много километри не се вижда нито едно поле. След всеки връх — нов връх. Ако ти се струва, че някъде мястото става по-равно, щом се вдигне мъглата, ето, показва се нова верига от върхове, които се криеха зад нея.“

Такъв е и такъв трябва да бъде хоризонтът на твоя апостолат: трябва да пребродиш света. Но за вас няма изравнени пътища. Ще трябва да ги изравните през планините вие с вашите стъпки.