Бог дава святото целомъдрие, когато Му го искаме със смирение.

Колко красиво е святото целомъдрие! То обаче не е нито свято, нито богоугодно, ако отсъства обич към ближния.

Обичта към ближния е като зърно: щом го напои росата на целомъдрието, то пониква, расте и дава изобилен плод.

Без обичта към ближния целомъдрието е пусто и неговите неплодородни води превръщат душите в блата, смрадливи локви, от които лъхат зловонията на горделивостта.

Целомъдрие? — питат някои. И се усмихват. — Това са същите, които пристъпват към брака с увяхнало вече тяло и с разочарована душа. Обещавам ви да напиша една книга, ако Бог ми помогне, която може да бъде озаглавена ”Безбрачие, брак и целомъдрие“.

Необходим е един кръстоносен поход, който в името на човечността и на целомъдрието да спре и унищожи разрушителното дело на онези, които мислят, че човекът е животно. — И този кръстоносен поход да бъде ваше дело!

Мнозина живеят като ангели сред този свят. — А защо не и ти?

Когато вземеш твърдо решение да водиш чист живот, тогава за теб целомъдрието няма да бъде тежест, а победен венец.

В едно от писмата ти чета, мили мой лекарю-апостоле: ”Всички знаем от опит, че можем да бъдем чисти, ако сме бдителни, ако приемаме често Светите Тайнства и потушаваме първите искри на страстта, докато огънят все още не е пламнал. И точно между целомъдрените ние срещаме най-почтените във всяко отношение хора. Между развратниците пък преобладават страхливците, егоистите, непочтените и жестоките — т.е. хора, чиято характерна черта е липса на мъжество“.

Споделяш, че би искал да се сближиш с младия св. ап. Йоан, за да те напътства и помогне да придобиеш чисто сърце. Ако ти наистина желаеш това, кажи му го, ще се почувстваш ободрен и ще получиш съвет.

Чревоугодието е предтеча на нечистотата.

Не влизай в разговор с телесната похот — презри я!

Свенливостта и скромността са по-малките сестри на целомъдрието.

Без святото целомъдрие човек не може да постоянства в апостолската мисия.

Избави ме, Исусе, от тази отвратителна кора на чувствена гнилост, която покрива сърцето ми, за да мога да долавям и да следвам с лекота вдъхновенията на Светия Дух в моята душа.

Не разговаряй никога — дори и за да се оплачеш — за нечисти неща или случки! — Имай предвид, че това са неща, по-прилепчиви и от смолата. — Смени разговора или, ако това е невъзможно, продължи го, говорейки за красотата и необходимостта от святото целомъдрие — добродетелта на познаващите цената на своята душа.

Не проявявай малодушието си, като искаш да се покажеш ”неуязвим“. Бягай от изкушението!

Светците не са били уродливи същества, обект за изучаване за съвременните лекари. Били са най-обикновени хора от плът и кръв като теб. — И въпреки това те са победили плътта.

”Плътта, и в коприна да я облечеш...“ — Когато те виждам как се колебаеш пред изкушението, което прикрива своята нечистота под дрехата на изкуството, на науката или на братската обич, аз ще ти повторя старата испанска поговорка: ”Плътта, и в коприна да я облечеш, си остава плът!“*.

* Буквалният превод на поговорката е: ”Маймуната и в коприна да се премени, пак си остава маймуна“.

Ако знаеше колко много струваш! — Казва ти го самият св. ап. Павел, че си купен на ”pretio magno“, т.е. ”на висока цена“. А по-нататък ти казва: ”glorificate et portate Deum in corpore vestro“ — ”прославяйте и носете Господ в телата си“.

След като си последвал желанията на плътта..., каква самота след това!

И само като помислиш, че за едно мигновено удоволствие, което остави в теб само утайка от жлъч и горчивина, ти изгуби правилния ”път“.

”Infelix ego homo!, quis me liberabit decorpore mortis huius?“ — ”Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от това смъртно тяло?“ — така възкликва св. ап. Павел... Кураж! Той също се е борил.

В часа на изкушението мисли за Божията обич, която те очаква в небето. Вярвай, че това е предстояща награда, без да губиш всеотдайността си.

Щом не си дал съгласието си, каквото и да се случи, не се тревожи. Защото само твоята воля може да отвори вратата на сърцето и да въведе в него онези нечисти неща.

Струва ти се, че буквално чуваш глас в душата си: ”Това е религиозен предразсъдък!“ — А след това — гласът на всички пороци, обхванали нашата бедна, паднала плът, кресливо да я защитават: ”Това си е нейно право!“.

Колкото и пъти да ти се случи това, отговори на неприятеля, че съществува един естествен закон, един Божествен закон и Бог! А също така — и адът!

”Domine! Si vis, potes me mundarе!“ — ”Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“

Каква прекрасна молитва! Произнасяй я често със същата вяра, каквато е имал прокаженият, всеки път, когато ти се случи това, което Бог, ти и аз знаем. И скоро ще чуеш отговора на Учителя: ”Volo, mundare!“ — ”Искам, бъди чист!“.

За да запази целомъдрието си, св. Франциск от Асизи се е хвърлил в снега, св. Бенедикт скочил в тръните, св. Бернар от Клерво се потопил в ледените води на едно езеро... — А ти какво си направил?

Съвършеното целомъдрие, което св. ап. Йоан е опазил през целия си живот, е именно това, което му дава сили да стои в подножието на Кръста Господен. — Другите апостоли бягат от Голгота, а той остава заедно с майката на Христос.

Не забравяй, че целомъдрието укрепва характера и го прави по-силен.

На мадридския фронт двадесетина благородни офицери споделят весела приятелска компания. Чува се една песен, после още една и много други.

Онзи младеж с черните мустачки чу само първата:

Аз не искам раздвоени сърца. И ако давам моето, цялото ще ќ го дам. ”Колко ми е трудно да отдам сърцето си из

цяло!“ — И молитвата потече като спокойна широка река...