118 |
 |
Бог дава святото целомъдрие, когато Му го искаме със смирение.
|
119 |
 |
Колко красиво е святото целомъдрие! То обаче не е нито свято, нито богоугодно, ако отсъства обич към ближния.
Обичта към ближния е като зърно: щом го напои росата на целомъдрието, то пониква, расте и дава изобилен плод.
Без обичта към ближния целомъдрието е пусто и неговите неплодородни води превръщат душите в блата, смрадливи локви, от които лъхат зловонията на горделивостта.
|
120 |
 |
Целомъдрие? — питат някои. И се усмихват. — Това са същите, които пристъпват към брака с увяхнало вече тяло и с разочарована душа. Обещавам ви да напиша една книга, ако Бог ми помогне, която може да бъде озаглавена ”Безбрачие, брак и целомъдрие“.
|
121 |
 |
Необходим е един кръстоносен поход, който в името на човечността и на целомъдрието да спре и унищожи разрушителното дело на онези, които мислят, че човекът е животно. — И този кръстоносен поход да бъде ваше дело!
|
122 |
 |
Мнозина живеят като ангели сред този свят. — А защо не и ти?
|
123 |
 |
Когато вземеш твърдо решение да водиш чист живот, тогава за теб целомъдрието няма да бъде тежест, а победен венец.
|
124 |
 |
В едно от писмата ти чета, мили мой лекарю-апостоле: ”Всички знаем от опит, че можем да бъдем чисти, ако сме бдителни, ако приемаме често Светите Тайнства и потушаваме първите искри на страстта, докато огънят все още не е пламнал. И точно между целомъдрените ние срещаме най-почтените във всяко отношение хора. Между развратниците пък преобладават страхливците, егоистите, непочтените и жестоките — т.е. хора, чиято характерна черта е липса на мъжество“.
|
125 |
 |
Споделяш, че би искал да се сближиш с младия св. ап. Йоан, за да те напътства и помогне да придобиеш чисто сърце. Ако ти наистина желаеш това, кажи му го, ще се почувстваш ободрен и ще получиш съвет.
|
126 |
 |
Чревоугодието е предтеча на нечистотата.
|
127 |
 |
Не влизай в разговор с телесната похот — презри я!
|
128 |
 |
Свенливостта и скромността са по-малките сестри на целомъдрието.
|
129 |
 |
Без святото целомъдрие човек не може да постоянства в апостолската мисия.
|
130 |
 |
Избави ме, Исусе, от тази отвратителна кора на чувствена гнилост, която покрива сърцето ми, за да мога да долавям и да следвам с лекота вдъхновенията на Светия Дух в моята душа.
|
131 |
 |
Не разговаряй никога — дори и за да се оплачеш — за нечисти неща или случки! — Имай предвид, че това са неща, по-прилепчиви и от смолата. — Смени разговора или, ако това е невъзможно, продължи го, говорейки за красотата и необходимостта от святото целомъдрие — добродетелта на познаващите цената на своята душа.
|
132 |
 |
Не проявявай малодушието си, като искаш да се покажеш ”неуязвим“. Бягай от изкушението!
|
133 |
 |
Светците не са били уродливи същества, обект за изучаване за съвременните лекари. Били са най-обикновени хора от плът и кръв като теб. — И въпреки това те са победили плътта.
|
134 |
 |
”Плътта, и в коприна да я облечеш...“ — Когато те виждам как се колебаеш пред изкушението, което прикрива своята нечистота под дрехата на изкуството, на науката или на братската обич, аз ще ти повторя старата испанска поговорка: ”Плътта, и в коприна да я облечеш, си остава плът!“*.
* Буквалният превод на поговорката е: ”Маймуната и в коприна да се премени, пак си остава маймуна“.
|
135 |
 |
Ако знаеше колко много струваш! — Казва ти го самият св. ап. Павел, че си купен на ”pretio magno“, т.е. ”на висока цена“. А по-нататък ти казва: ”glorificate et portate Deum in corpore vestro“ — ”прославяйте и носете Господ в телата си“.
|
136 |
 |
След като си последвал желанията на плътта..., каква самота след това!
|
137 |
 |
И само като помислиш, че за едно мигновено удоволствие, което остави в теб само утайка от жлъч и горчивина, ти изгуби правилния ”път“.
|
138 |
 |
”Infelix ego homo!, quis me liberabit decorpore mortis huius?“ — ”Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от това смъртно тяло?“ — така възкликва св. ап. Павел... Кураж! Той също се е борил.
|
139 |
 |
В часа на изкушението мисли за Божията обич, която те очаква в небето. Вярвай, че това е предстояща награда, без да губиш всеотдайността си.
|
140 |
 |
Щом не си дал съгласието си, каквото и да се случи, не се тревожи. Защото само твоята воля може да отвори вратата на сърцето и да въведе в него онези нечисти неща.
|
141 |
 |
Струва ти се, че буквално чуваш глас в душата си: ”Това е религиозен предразсъдък!“ — А след това — гласът на всички пороци, обхванали нашата бедна, паднала плът, кресливо да я защитават: ”Това си е нейно право!“.
Колкото и пъти да ти се случи това, отговори на неприятеля, че съществува един естествен закон, един Божествен закон и Бог! А също така — и адът!
|
142 |
 |
”Domine! Si vis, potes me mundarе!“ — ”Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“
Каква прекрасна молитва! Произнасяй я често със същата вяра, каквато е имал прокаженият, всеки път, когато ти се случи това, което Бог, ти и аз знаем. И скоро ще чуеш отговора на Учителя: ”Volo, mundare!“ — ”Искам, бъди чист!“.
|
143 |
 |
За да запази целомъдрието си, св. Франциск от Асизи се е хвърлил в снега, св. Бенедикт скочил в тръните, св. Бернар от Клерво се потопил в ледените води на едно езеро... — А ти какво си направил?
|
144 |
 |
Съвършеното целомъдрие, което св. ап. Йоан е опазил през целия си живот, е именно това, което му дава сили да стои в подножието на Кръста Господен. — Другите апостоли бягат от Голгота, а той остава заедно с майката на Христос.
Не забравяй, че целомъдрието укрепва характера и го прави по-силен.
|
145 |
 |
На мадридския фронт двадесетина благородни офицери споделят весела приятелска компания. Чува се една песен, после още една и много други.
Онзи младеж с черните мустачки чу само първата:
Аз не искам раздвоени сърца. И ако давам моето, цялото ще ќ го дам. ”Колко ми е трудно да отдам сърцето си из
цяло!“ — И молитвата потече като спокойна широка река...
|