Правете всичко от обич към Бога. — Така няма да има малки неща: всичко е важно. — Да постоянстваш от обич към Бога в малките неща е геройство.

Колко ценна е дори най-малката постъпка, извършена от обич към Бога!

Искаш ли наистина да бъдеш свят? — Във всеки един миг изпълнявай своите задължения, прави това, което трябва, и пребъдвай в онова, което вършиш!

На погрешен път си, ако пренебрегваш малките неща.

”Голямата“ святост се състои в това всеки миг да изпълняваш ”малките“ си задължения.

За великите души са важни дори и най-малките неща.

Понеже си бил ”...in pauca fidelis“ — ”...верен в малкото, влез в радостта на Господаря си“. — Това са думи на Христос. — ”Верен в малкото!...“ — Нима ще пренебрегнеш дребните на пръв поглед неща, след като е обещана слава в небето на всички, които държат на тях?

Не съди по това дали началото на някое дело е незначително! Спомням си, веднъж ми казаха, че семената, от които израства едногодишната трева, били също толкова големи, колкото семената, от които израстват вековни дървета.

Не забравяй, че на земята всяко велико нещо е започнало от малкото. — Това, което се ражда голямо, е уродливо и скоро умира.

Казваш ми: ”Нека ми се удаде случай да извърша нещо велико, тогава...“ — Нима чак ”тогава“? Наистина ли искаш да ме убедиш, че може да се постигне победа в свръхестествената Олимпиада без ежедневна подготовка и без тренировка?

Видя ли как вдигнаха онази грандиозна постройка? — Една тухла, после още една. И така — хиляди тухли, но една по една. — И торби цимент: пак една по една. Камъни за основата — всеки от тях, наглед незначителен в сравнение с цялата сграда. — След това — железните прътове. А работниците, строяха задружно ден след ден, час след час...

Виждаш ли сега как вдигнаха онази грандиозна постройка? — С помощта на малките неща.

Забелязвал ли си, че обичта между хората се проявява чрез малките неща? — И обичта към Бога се проявява чрез малки неща.

Бъди постоянен в изпълнението на твоите настоящи задължения! — Твоята работа — скромна, монотонна, незначителна — е всъщност молитва, претворена в дела, които те предразполагат да приемеш благодатта на онова друго дело — голямо, необхватно и значително — за което мечтаеш.

Всичко онова, в което участваме ние, слабите хора — дори светостта — се състои от малки неща, които в зависимост от чистотата на нашите подбуди образуват гоблен, който може или да бъде чудесен, т.е. изтъкан от достойнства и героизъм, или пък отблъскващ, ако е изтъкан от низост и грехове.

В епичните поеми винаги се редуват великите начинания на героя с подробности от неговото ежедневие. — Силно се надявам и ти много да държиш на малките неща. Това е истинският път!

Мислил ли си понякога какво огромно число може да се получи, събирайки множество ”малки“ числа?

Изпитанието бе тежко. Не забравяй този урок. — Ясно е, че голямото малодушие, което прояви днес, е последица от малките изневери.

”Не можа“ да победиш в големите неща, ”защото не си искал“ да побеждаваш в малките.

Забеляза ли как радостно засия погледът на Христос, когато бедната вдовица остави в храма малката си лепта? — Дай на Христос всичко, което е по силите ти. Защото заслугата не е в това дали ще дадеш много или малко, а в добрата воля, с която го правиш.

Не бъди глупав. Вярно е, че в най-добрия случай ти играеш ролята на един малък болт в това голямо Христово начинание.

Но знаеш ли какво може да се случи, ако болтът е хлабав или изхвръкне от мястото си? Ще се разхлабят по-големите части или ще паднат развинтените колела.

Работата ще се затрудни и забави. — Възможно е целият механизъм да стане негоден.

Колко голямо нещо е да бъдеш едно малко болтче!