Това е ключът, чрез който можем да влезем в Царството Небесно: ”Qui facit voluntatem Patris mei qui in coelis est, ipse intrabit inregnum coelorum.“ — ”Онзи, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен... “, той ще влезе!

От това дали ти и аз живеем според Божията воля зависят много велики неща. Не го забравяй!

Ние сме като камъни за строеж, които се движат, чувстват и притежават свободна воля.

Каменоделецът е Сам Бог, Който изглажда ръбовете, като ни наглася и изменя според желанието си с ударите на чука и на длетото.

Да не бягаме и да не търсим да се освободим от Неговата воля, защото каквото и да правим, ние не можем да избягаме от ударите. Ще страдаме повече и напразно и вместо да бъдем един гладък и готов камък за строеж, ние ще се превърнем в един безформен куп от чакъл, тъпкан с презрение от хората.

Примирение?... Съгласие ли?... Обичай Божията воля!

Смиреното приемане на Божията воля неизменно ни изпълва с радост и мир. Щастието е в приемането на Кръста. — Едва тогава се вижда, че игото на Христос е благо и бремето Му — леко.

”Мир, мир“ — ми казваш ти. — Но мирът е за хората с ”добра“ воля.

Ето едно разсъждение, което води към мир и което Светият Дух внушава на онези, които обичат Божията воля: ”Dominus regit me, et nihil mihi deerit.“ — ”Господ е Пастир мой,

от нищо не ще се нуждая“.

Какво може да смути една душа, която повтаря искрено тези думи?

Свободни човече, приеми доброволно да служиш на Исус, за да не каже Той за теб същото, което е казал за други на св. Тереза: ”Тереза, Аз исках... но хората не искаха“.

Дело на пълно съгласие с Божията воля: Господи, ти искаш ли това?... И аз го искам!

Не се колебай: остави от твоето сърце да се изтръгне едно ”Fiat!“ — ”Да бъде!“. Нека този възглас увенчае твоята саможертва.

Колкото по-близо до Бога е един апостол, толкова повече се разширява неговият мироглед: сърцето му става по-голямо, за да обхване всички и всичко в желанието си да постави цялата вселена при нозете на Христос.

Боже мой, горещо желая да изпълня Твоята воля повече, отколкото да достигна Вечното блаженство, без да я изпълня — ако такава нелепост въобще е възможна.

Себеотдаването на Божията воля е залог за щастието ни на земята. Затова кажи от все сърце: ”Мeus cibus est, ut faciam voluntatem ejus!” — ”Моята храна е да върша Неговата воля!“.

Пълното себеотдаване на Бога е именно това усилие, от което се нуждаеш, за да не губиш от сега насетне своя мир.

”Gaudium cum pace“ — ”Радостта и мирът“ — това е сигурният и сладък плод на нашето себеотдаване на Бога.

Безстрастие не означава сърцето ти да е изсъхнало... Исусовото Сърце не е било такова.

Дали ще живееш в излишък или в лишения — от това не ставаш по-малко щастлив.

Бог прославя онези, които изпълняват Неговата воля, в същите неща, в които ги е смирил.

Много пъти през деня си задавай въпроса: върша ли в този момент това, което изисква моят дълг?

Исусе, което е на Теб угодно, това обичам.

Степени: да се примириш с Божията воля, да се съгласиш с Божията воля, да желаеш Божията воля и да обичаш Божията воля.

Господи, ако такава е Твоята воля, нека моята бедна плът да се уподоби все повече на разпнатия Исус.

Не попадай в порочен кръг. Ти си мислиш, че когато този въпрос по един или друг начин бъде разрешен, тогава ще бъдеш щедър с Бога.

Но нали Исус чака първо да се покажеш безрезервно щедър, за да нареди нещата много по-добре, отколкото можеш да си представиш?

Трябва да си поставяш всекидневно следната твърда цел: във всеки един миг ще се опитвам с щедро сърце да изпълнявам Божията воля.

Твоята собствена воля, твоето лично мнение: ето кое те прави неспокоен.

Става дума за секунди... Преди да започнеш каквато и да е работа, помисли: какво Бог иска от мен в този случай?

И с Божията помощ го направи!