”Но сега настана вашият час и властта на мрака.“ Значи грешникът има своя час? Така е... но Бог има Своята вечност!

Ако си апостол, ще гледаш на смъртта като на помощница, която ще направи по-лек твоя път.

Виждал ли си как падат листата в тъжния есенен следобед? Точно така, ден след ден, се стелят душите във вечността. И ще дойде ден, когато едно от падналите листа ще бъдеш ти.

Нали си чувал как светските хора казват с тъга, че ”с всеки изминал ден ние умираме по малко“?

А пък аз ти казвам: радвай се, апостолска душо, защото всеки отминал ден те приближава до Живота.

За ”другите“ смъртта е ужасяваща действителност. — За нас смъртта — т.е. Животът — е нещо, което ни оживява и ни изпълва със сили.

За тях това е краят; за нас — началото.

Не се страхувай от смъртта. — Приеми я още отсега с щедро сърце..., когато Бог пожелае...., както и където на Него му е угодно. — Не се съмнявай, че тя ще дойде, пратена от твоя Бог-Отец в най-подходящите за Него миг, място и начин. — Да ни е добре дошла нашата сестра, смъртта!

Ще пропадне ли светът, ако изчезна, ако умра?

Не виждаш ли как гние и зловонно се разлага трупът, тялото на любимия човек? — Ето какво представлява едно тяло. — Съзерцавай го и си направи съответните изводи!

Спомням си за картините на Валдес Леал* с толкова гниещи трупове на знатни хора — епископи и рицари — в пълно разложение. Невъзможно е такива картини да те оставят равнодушен.

А какво ще кажете за тъжния възглас на херцога на Гандия**: ”Няма повече да служа на господар, който един ден ще умре!“?

* Хуан де Валдес Леал (1622—1690): испански художник, известен със своите картини на мъртви тела.

** Св. Франсиско де Борха (Борджия) и Арагон (1510—1572) бил IV херцог на Гандия до 1551 г., вицекрал на Каталуня, а по-късно след свещеническото си ръкополагане и III генерал на Ордена на йезуитите.

Говориш ми за ”героична смърт“... А не мислиш ли, че е ”по-героично“ да умреш незабелязан, като благородник… в чисто легло, но това да бъде смърт, причинена от копнежа по нашия Небесен Отец.

Ако си апостол, ти няма да умреш. — Само ще смениш жилището си.

”И Той отново ще дойде да съди живите и мъртвите“ — казваме в Символа на вярата.

— Никога не забравяй този съд, това правосъдие и... този Съдия!

Не гори ли душата ти от желание да зарадва Бог-Отец в деня, когато Той ще я съди?

Сред светските хора е много разпространено да се споменава Божието милосърдие. — Така те си търсят оправдание, за да продължават своите безумства.

Вярно е, че нашият Господ е безкрайно милосърден, но Той също така е и вечно справедлив. Освен това ще има и съд, Съдията ще бъде Самият Господ.

Не падай духом! — Нали знаеш какво казва св. ап. Павел на Църквата в Коринт, че ”всеки ще си получи наградата според труда си “?

Адът съществува. — Ето едно твърдение, което може да ти се стори смешно. — Но аз ще повторя: адът съществува! Моля те да разгласиш тази истина на всеки твой другар и близък.

Чуй ме ти, човече, който си потънал до шия в науката: твоята наука не може да отрече истината, че дяволът действа в света. От много години насам нашата Майка, Църквата, постанови свещениците да призовават всеки ден в подножието на олтара св. архангел Михаил с думите: ”... contra nequitiam et insidias diaboli“ — ”... срещу злобата и измамите на дявола!“.

Небето! ”Око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“

Тези откровения на св. ап. Павел не те ли окуражават в борбата?

Винаги! — Завинаги! — Думи, изтъркани от стремежа на хората да разпрострат във времето, да увековечат всичко, което им доставя удоволствие.

Думи измамни тук, на тази земя, където всичко има край.

Тук, на земята, всичко има край. Още незапочнало удоволствието — и ето, вече е свършило.