707 |
 |
Понякога, докато размишляваш върху духовните ценности, дочуваш в душата си друг един настойчив глас — гласа на човека, който си бил, преди да се обърнеш.
Това е ”смъртното тяло“, което все още търси изгубените си права. Благодатта е достатъчна за теб: бъди верен и ще победиш!
|
708 |
 |
Светът, дяволът и плътта са авантюристи, които, възползвайки се от слабостите на низкото у човека, искат в замяна на едно нищо и никакво удоволствие да им дадеш чистото злато, перлите, брилянтите, рубините, пропити с животворящата и изкупителна кръв на нашия Господ, които са цената и съкровището на твоя вечен живот.
|
709 |
 |
”Чуй ме — нашепва в теб някакъв глас, — при други житейски обстоятелства, на друго място, на друг пост и на друго професионално поприще би бил много по-полезен. Това, което правиш сега, не изисква никакъв талант.“
Аз пък ти казвам: именно на мястото, където си поставен, си най-угоден на Бога..., а горните мисли не са нищо друго освен внушение от ада.
|
710 |
 |
Ти се тревожиш и се измъчваш за това, че когато се причастяваш, си студен и безчувствен. — Кажи ми, когато пристъпваш към Святото Причастие, кого търсиш: себе си или Христос? — Ако търсиш себе си, имаш право да се тревожиш, но ако търсиш Христос, нужен ли ти е по-явен знак от Кръста, за да се увериш, че си Го намерил?
|
711 |
 |
Ти отново падна... и то как! Какво — да не би да се отчаеш? Не! Смири се и чрез застъпничеството на твоята небесна майка, Св. Дева Мария, обърни се към нашия милосърден Спасител. — Призови Бог чрез Псалма ”Излей милостта Си, Боже“ и горе главата! — Започни отново!
|
712 |
 |
Ти падна много ниско! — Започни основите именно оттам, от най-ниското. Бъди смирен. — ”Cor contritum et humiliatum, Deus, non despicies.“ — ”Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще отхвърлиш.“
|
713 |
 |
Ти не вървиш против Бога. — Твоето падение е по-скоро от слабост. — Съгласен съм. Но тези слабости се повтарят така често, а ти не успяваш да ги преодолееш. Ако не искаш да те смятам за лош, ще трябва да мисля, че си и лош, и глупав.
|
714 |
 |
Ти няма да бъдеш човек с добра воля, докато решително не отстраниш причините за греха. — Не се самозалъгвай, като ми казваш, че си слаб. Ти си... твърдоглав. А това не е едно и също.
|
715 |
 |
Тези колебания на твоя дух, тези изкушения, които те обкръжават, са като перде пред очите на твоята душа. Ти се луташ в мрака — затова не упорствай да вървиш сам, защото със сигурност ще паднеш. —
Иди при твоя духовен наставник и той ще ти помогне да вникнеш в думите, които архангел Рафаил казва на Товит:
”Forti animo esto, in proximo est ut a Deo cureris!“ — ”Не падай духом, защото скоро Бог ще те изцери!“ — Бъди послушен и ще паднат люспите, ще падне пердето от очите ти и Бог ще те изпълни с благодат и мир.
|
716 |
 |
”Не мога да се преборя с моите слабости!“ — пишеш ми отчаян. — И аз ти отговарям: ”А употребяваш ли духовните средства, необходими за тази борба?“.
|
717 |
 |
О, благословени земни несгоди! —Бедност, сълзи, омраза, неправда, презрение... Всичко ще превъзмогнеш чрез Този, Който ти дава силата.
|
718 |
 |
Страдаш, но не искаш да се оплакваш. — И все пак, ако започнеш да се оплакваш, не се тревожи, защото това е присъщо за нашата слаба плът. Най-важното е при всяко обстоятелство твоята воля да се съобразява с Божията воля.
|
719 |
 |
Никога не губи надежда! Лазар например е бил мъртъв и полуразложен. ”Iam foetet, quatriduanus est enim“ — ”Вони вече, защото е от четири дни в гробницата“, казва Мария на Исус. Ако се вслушаш в Божието вдъхновение и го последваш — ”Lazare, veni foras!“ — ”Лазаре, излез навън!“ — и ти ще се върнеш към Живота.
|
720 |
 |
Струва ти! — Знам. Но никой няма да получи наградата — и то каква награда! — освен онзи, който се сражава храбро.
|
721 |
 |
Ако зданието на твоите духовни добродетели се е разклатило, ако изглежда, че всичко се руши, обърни се със синовно упование към Христос и към св. Богородица. Това е твърдият камък, върху който още от самото начало е трябвало да градиш.
|
722 |
 |
Този път изпитанието е продължително.— Може би — а може би не — до този момент ти не си го понасял добре, защото все още търсиш утешение от хората. — Но Твоят Отец, Бог те лиши от всякаква човешка утеха, за да нямаш на кого другиго да се опреш, освен на Него.
|
723 |
 |
Всичко ти било безразлично, казваш. — Недей да се самозаблуждаваш! — Ей сега, ако ти кажа да ми изброиш хора и начинания, в които си вложил цялата си душа заради Бога, ще ми отговориш с въодушевление като човек, който говори за нещо много скъпо за самия него.
Не, няма нещо, което да ти е безразлично — въпросът е в това, че не си от желязо и че имаш нужда от повече време за себе си и за своите дела, защото в края на краищата ти си средството, чрез което те се осъществяват.
|
724 |
 |
Казваш, че в твоите гърди съжителстват огън и вода, хлад и жар, дребни страсти и Бог...: с други думи, запалил си по една свещ и на св. архангел Михаил, и на дявола.
Успокой се! Докато имаш желание за духовна борба, в гърдите ти ще гори само една-единствена свещ — тази за светия архангел.
|
725 |
 |
Врагът почти винаги постъпва така с душите, които му се противят: лицемерно, подмолно, с подбуди... духовни; без да привлича вниманието... — А накрая, когато положението изглежда безизходно (въпреки че далеч не е такова),той напада открито, опитвайки се да внуши отчаяние без разкаяние, както е станало и с Юда.
|
726 |
 |
Когато загуби онази човешка утеха, в теб се загнезди чувството на самота — почувства се като човек, увиснал на тънко въже над бездънна пропаст.
— Изглежда, че дори няма кой да чуе твоите вопли, твоя вик за помощ.
Мога да ти кажа, че стократно си заслужил такава беззащитност. — Бъди смирен, не търси собствения си интерес и удобства! Обичай единствено Кръста — защото да го понасяш не е достатъчно — и Господ ще чуе молбите ти. — Тогава чувствата ти ще се уталожат. — Раната в сърцето ти ще зарасне и ще придобиеш мир.
|
727 |
 |
Твоето сърце е като открита рана. — Всичко ти причинява страдание както в душата, така и в чувствата. И всичко те изкушава.
Отново ти казвам, бъди смирен и ще видиш колко бързо ще се избавиш от това състояние! Тогава болката ти ще се обърне в ликуване, а изкушението — в увереност и твърдост.
А засега междувременно съживи вярата си, изпълни се с надежда и казвай по-често на Христос, че Го обичаш — дори да ти се струва, че това са само думи.
|
728 |
 |
Цялата твърдост във вярата ни е дадена назаем.
|
729 |
 |
Боже мой, всеки ден аз съм все по-малко сигурен в себе си и все повече — в Теб!
|
730 |
 |
Ако ти не Го изоставяш и Той няма да те изостави!
|
731 |
 |
Във всичко се уповавай на Исус — ти нямаш нищо, не можеш нищо и не струваш нищо. — Ако Му се отдадеш изцяло, Той ще действа във и чрез теб.
|
732 |
 |
О, Исусе! — Искам да почивам единствено в Теб.
|
733 |
 |
Винаги имай упование в Бога! — Той никога не губи битки.
|