Понякога, докато размишляваш върху духовните ценности, дочуваш в душата си друг един настойчив глас — гласа на човека, който си бил, преди да се обърнеш.

Това е ”смъртното тяло“, което все още търси изгубените си права. Благодатта е достатъчна за теб: бъди верен и ще победиш!

Светът, дяволът и плътта са авантюристи, които, възползвайки се от слабостите на низкото у човека, искат в замяна на едно нищо и никакво удоволствие да им дадеш чистото злато, перлите, брилянтите, рубините, пропити с животворящата и изкупителна кръв на нашия Господ, които са цената и съкровището на твоя вечен живот.

”Чуй ме — нашепва в теб някакъв глас, — при други житейски обстоятелства, на друго място, на друг пост и на друго професионално поприще би бил много по-полезен. Това, което правиш сега, не изисква никакъв талант.“

Аз пък ти казвам: именно на мястото, където си поставен, си най-угоден на Бога..., а горните мисли не са нищо друго освен внушение от ада.

Ти се тревожиш и се измъчваш за това, че когато се причастяваш, си студен и безчувствен. — Кажи ми, когато пристъпваш към Святото Причастие, кого търсиш: себе си или Христос? — Ако търсиш себе си, имаш право да се тревожиш, но ако търсиш Христос, нужен ли ти е по-явен знак от Кръста, за да се увериш, че си Го намерил?

Ти отново падна... и то как! Какво — да не би да се отчаеш? Не! Смири се и чрез застъпничеството на твоята небесна майка, Св. Дева Мария, обърни се към нашия милосърден Спасител. — Призови Бог чрез Псалма ”Излей милостта Си, Боже“ и горе главата! — Започни отново!

Ти падна много ниско! — Започни основите именно оттам, от най-ниското. Бъди смирен. — ”Cor contritum et humiliatum, Deus, non despicies.“ — ”Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще отхвърлиш.“

Ти не вървиш против Бога. — Твоето падение е по-скоро от слабост. — Съгласен съм. Но тези слабости се повтарят така често, а ти не успяваш да ги преодолееш. Ако не искаш да те смятам за лош, ще трябва да мисля, че си и лош, и глупав.

Ти няма да бъдеш човек с добра воля, докато решително не отстраниш причините за греха. — Не се самозалъгвай, като ми казваш, че си слаб. Ти си... твърдоглав. А това не е едно и също.

Тези колебания на твоя дух, тези изкушения, които те обкръжават, са като перде пред очите на твоята душа. Ти се луташ в мрака — затова не упорствай да вървиш сам, защото със сигурност ще паднеш. —

Иди при твоя духовен наставник и той ще ти помогне да вникнеш в думите, които архангел Рафаил казва на Товит:

”Forti animo esto, in proximo est ut a Deo cureris!“ — ”Не падай духом, защото скоро Бог ще те изцери!“ — Бъди послушен и ще паднат люспите, ще падне пердето от очите ти и Бог ще те изпълни с благодат и мир.

”Не мога да се преборя с моите слабости!“ — пишеш ми отчаян. — И аз ти отговарям: ”А употребяваш ли духовните средства, необходими за тази борба?“.

О, благословени земни несгоди! —Бедност, сълзи, омраза, неправда, презрение... Всичко ще превъзмогнеш чрез Този, Който ти дава силата.

Страдаш, но не искаш да се оплакваш. — И все пак, ако започнеш да се оплакваш, не се тревожи, защото това е присъщо за нашата слаба плът. Най-важното е при всяко обстоятелство твоята воля да се съобразява с Божията воля.

Никога не губи надежда! Лазар например е бил мъртъв и полуразложен. ”Iam foetet, quatriduanus est enim“ — ”Вони вече, защото е от четири дни в гробницата“, казва Мария на Исус. Ако се вслушаш в Божието вдъхновение и го последваш — ”Lazare, veni foras!“ — ”Лазаре, излез навън!“ — и ти ще се върнеш към Живота.

Струва ти! — Знам. Но никой няма да получи наградата — и то каква награда! — освен онзи, който се сражава храбро.

Ако зданието на твоите духовни добродетели се е разклатило, ако изглежда, че всичко се руши, обърни се със синовно упование към Христос и към св. Богородица. Това е твърдият камък, върху който още от самото начало е трябвало да градиш.

Този път изпитанието е продължително.— Може би — а може би не — до този момент ти не си го понасял добре, защото все още търсиш утешение от хората. — Но Твоят Отец, Бог те лиши от всякаква човешка утеха, за да нямаш на кого другиго да се опреш, освен на Него.

Всичко ти било безразлично, казваш. — Недей да се самозаблуждаваш! — Ей сега, ако ти кажа да ми изброиш хора и начинания, в които си вложил цялата си душа заради Бога, ще ми отговориш с въодушевление като човек, който говори за нещо много скъпо за самия него.

Не, няма нещо, което да ти е безразлично — въпросът е в това, че не си от желязо и че имаш нужда от повече време за себе си и за своите дела, защото в края на краищата ти си средството, чрез което те се осъществяват.

Казваш, че в твоите гърди съжителстват огън и вода, хлад и жар, дребни страсти и Бог...: с други думи, запалил си по една свещ и на св. архангел Михаил, и на дявола.

Успокой се! Докато имаш желание за духовна борба, в гърдите ти ще гори само една-единствена свещ — тази за светия архангел.

Врагът почти винаги постъпва така с душите, които му се противят: лицемерно, подмолно, с подбуди... духовни; без да привлича вниманието... — А накрая, когато положението изглежда безизходно (въпреки че далеч не е такова),той напада открито, опитвайки се да внуши отчаяние без разкаяние, както е станало и с Юда.

Когато загуби онази човешка утеха, в теб се загнезди чувството на самота — почувства се като човек, увиснал на тънко въже над бездънна пропаст.

— Изглежда, че дори няма кой да чуе твоите вопли, твоя вик за помощ.

Мога да ти кажа, че стократно си заслужил такава беззащитност. — Бъди смирен, не търси собствения си интерес и удобства! Обичай единствено Кръста — защото да го понасяш не е достатъчно — и Господ ще чуе молбите ти. — Тогава чувствата ти ще се уталожат. — Раната в сърцето ти ще зарасне и ще придобиеш мир.

Твоето сърце е като открита рана. — Всичко ти причинява страдание както в душата, така и в чувствата. И всичко те изкушава.

Отново ти казвам, бъди смирен и ще видиш колко бързо ще се избавиш от това състояние! Тогава болката ти ще се обърне в ликуване, а изкушението — в увереност и твърдост.

А засега междувременно съживи вярата си, изпълни се с надежда и казвай по-често на Христос, че Го обичаш — дори да ти се струва, че това са само думи.

Цялата твърдост във вярата ни е дадена назаем.

Боже мой, всеки ден аз съм все по-малко сигурен в себе си и все повече — в Теб!

Ако ти не Го изоставяш и Той няма да те изостави!

Във всичко се уповавай на Исус — ти нямаш нищо, не можеш нищо и не струваш нищо. — Ако Му се отдадеш изцяло, Той ще действа във и чрез теб.

О, Исусе! — Искам да почивам единствено в Теб.

Винаги имай упование в Бога! — Той никога не губи битки.