Бурята на гонението е полезна. — Какво се губи?... Не се губи онова, което вече е загубено. — Ако не се изтръгне едно дърво — няма буря или ураган, които да изтръгнат из корен дървото на Църквата — от него падат само сухите клони... И добре е, че падат.

Съгласен съм, че онзи човек е постъпил лошо с теб. А ти нима не си се отнасял още по-лошо с Бога?

Исусе, откъдето Ти си минал, никое сърце не е останало безразлично. — Или Те обикват, или Те намразват.

Чудно ли е тогава, че когато един човек-апостол те следва и изпълнява своя дълг, предизвиква около себе си подобни чувства на враждебност или на обич? Та нали той е друг Христос?

Хайде пак...: какво били казали, какво били написали...; за или против теб...; с добра или с не толкова добра воля...; намеци и клевети, възторжени възхвали...; празни приказки, от една страна, и правилни неща — от друга...

— Ах, колко си глупав! Ако си устремен право към целта с ум и сърце, разпалени от Божията обич, какво значение има за теб бученето на вятъра или пеенето на щурците, мученето, ръмженето и цвиленето около теб?... Всичко това е неизбежно: не можеш да затвориш хорските уста.

Развързаха се езиците и ти понесе оскърбления, които те нараниха по-дълбоко, понеже не ги очакваше.

Твоята реакция като духовен човек трябва да бъде: да простиш — и дори да искаш прошка — и да се възползваш от случая, за да се откъснеш от създанията.

Когато дойде страданието, презрението... Кръстът, ти трябва да помислиш: какво е всичко това в сравнение с онова, което заслужавам?

Ако те е постигнало голямо изпитание или изживяваш вътрешна борба, кажи много бавно, като вникваш в смисъла на всяка дума, следната силна, мъжествена молитва:

”Да бъде, да се изпълни, да бъде винаги възхвалявана справедливата и блага Божия воля във всички неща. Амин! Амин!“.

Уверявам те, че ще придобиеш мир.

Ти страдаш в този земен живот, който е само един кратък сън. — Радвай се, защото Бог, твоят Отец, те обича много и ако ти не поставяш препятствия, след този лош сън Той ще ти дари едно щастливо събуждане.

Мъчно ти е, че се показаха неблагодарни за твоята услуга. — Отговори ми на тези два въпроса: Ти благодарен ли си на Христос?... Нима правиш услуги, за да получаваш признателност от хората?

Не знам от какво толкова се плашиш: враговете на Христос винаги са били недостатъчно разсъдливи. След възкресението на Лазар те трябвало да

се примирят и да признаят, че Христос наистина е Божи Син. — Но уви. Те казали: ”Да убием Дарителя на живота!“.

Днес се повтаря същото.

В миговете на борба и противоречия, когато някои уж добри хора издигат препятствия по твоя път, ти пък издигни твоето апостолско сърце и се вслушай в това, което Христос говори за синаповото зърно и за кваса, и Му кажи: ”Еdissere nobis parabola!“ — ”Обясни ни тази притча!“.

И ти ще усетиш радостта при вида на бъдещата победа: небесните птици, подслонени под твоето апостолско покровителство дори още днес, и квасът, направил така, че цялото тесто да втаса.

Ако посрещнеш страданието с чувство на страх, ще изгубиш радостта и вътрешния мир и вероятно не ще извлечеш никаква духовна полза от това изпитание.

Обществените събития те поставиха в един вид доброволен затвор, който в някои отношения е дори по-лош от истинския. — Ти преживя едно своеобразно затъмнение на твоята личностност.

Не намираш поле за дейността си. От всички страни — само егоизъм, вмешателство в личните ти дела, неразбиране и интриги. — И какво от това? Нима забравяш, че притежаваш свободна воля и сила, която идва от съзнанието, че си Божие чедо? — Образно казано, отсъствието на листа и цвят (външна дейност) не изключварастежа и дейността на корените (вътрешнияживот).

Само работи! Ще дойде ден, когато времената ще се променят и тогава ти ще дадеш повече и по-сладък плод дори от преди.

Укоряват ли те? — Не се засягай, както би те подтикнала твоята горделивост, не ќ обръщай внимание. — В замяна на това помисли: Колко са мили с мен, колко ли неща са премълчали!

Докато си жив, ще имаш много патила. Това е пътят, по който е вървял Христос, а ученикът не е по-голям от своя Учител.

Съгласен съм: има голям натиск отвън, така че това отчасти те извинява. — Но има съучастие и отвътре — изпитай се внимателно — а тук аз не виждам никакви смекчаващи вината обстоятелства.

Не си ли чувал какво казва Учителят за лозата и пръчките? — Утеши се! Той е взискателен към теб, защото ти си пръчката, даваща плод. Затова Той те подрязва, ”ut fructum plus afferas“ — ”за да даваш повече плод“.

Разбира се, това подрязване и изтръгване е винаги болезнено. Но накрая колко свежест в плодовете, каква зрялост в делата!

Изпълнен си с тревога. — Чуй! Каквото и да се случи в духовния ти живот или в света около теб, никога не забравяй, че обстоятелствата и хората имат много относително значение. — Успокой се и остави да мине време; едва след това ще можеш да погледнеш на хората и събитията с необходимата безпристрастност и ще получиш перспективата, от която да поставиш всяко нещо на мястото му.

Ако постъпваш така, ще бъдеш много по-справедлив и ще си спестиш много притеснения.

Лоша нощ в лоша странноприемница. — Казват, че св. Тереза Авилска така определила този земен живот. — Не ти ли се струва, че това е едно много сполучливо сравнение?

По време на посещение в известен манастир една чужденка изрази загриженост от това, че постройката е толкова бедна. ”Животът тук съвсем не е лесен, нали?“, попита тя един от монасите. И монахът, видимо доволен, цитира следната поговорка: ”Нали това искаше, монахо, сега не се оплаквай!“.

Тези думи, изречени с такава радост от онзи свят човек, трябва да повторя с болка на теб, когато ми казваш, че не си щастлив.

Да се безпокоиш? — В никакъв случай! Това означава загуба на вътрешния мир.

Физическа отпадналост. — Чувстваш се грохнал. — Почини си! Прекрати тази външна дейност! — Посъветвай се с лекар! Подчини се и не се тревожи!

Скоро ще можеш да се върнеш към предишния си начин на живот, а ако си верен, апостолските ти начинания ще станат още по-резултатни.