РАДОСТ
Истинската добродетелност не е тъжна и отблъскваща, а весела и вежлива.
Ако нещата вървят добре, нека се радваме, благославяйки Бога, Който дава плодовете. — Ако пък вървят зле — пак да се радваме и да благодарим на Бога, Който ни прави съучастници в Своя сладък Кръст…
Радостта, която трябва да притежаваш, не е тази, която бихме могли да наречем чисто физиологическа — като радостта на едно здраво животно, но друга, свръхестествена радост, която е плод на откъсването от всичко и пълно себеотдаване в любвеобилните обятия на Бога, нашия Отец.
Щом си апостол, никога не губи кураж и няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш.
— Тогава защо си тъжен?
С намръщено лице… груби обноски… смешен външен вид… с отблъскващо отношение… Така ли мислиш да насърчиш другите да следват Христос?
Загубил си радостта? — Помисли си: „Има някаква пречка между Бог и мен“!— Почти винаги ще се оказва, че е така.
Искаш ми съвет как да се справиш с тъгата си. Ще ти дам една рецепта — не от друг, а от самия св. ап. Яков:
— „Tristatur aliquis vestrum?“ — „Тъжен ли си, синко?“
— „Oret “ — „Моли се!“. Опитай и ще видиш!
Не бъди печален! — Гледай на нещата „по нашему“, т.е. по християнски.
От теб искам винаги да си весел, защото радостта е неразделна част от твоето призвание.
— Моли се всички да получат същата тази свръхестествена радост.
„Laetetur cor quaerentium Dominum.“ — „Нека се весели сърцето на онези, които търсят Господ.“
— Ето един ключ към причините за тъгата, която те измъчва.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/radost/ (23.04.2024)