657 |
 |
Истинската добродетелност не е тъжна и отблъскваща, а весела и вежлива.
|
658 |
 |
Ако нещата вървят добре, нека се радваме, благославяйки Бога, Който дава плодовете. — Ако пък вървят зле — пак да се радваме и да благодарим на Бога, Който ни прави съучастници в Своя сладък Кръст...
|
659 |
 |
Радостта, която трябва да притежаваш, не е тази, която бихме могли да наречем чисто физиологическа — като радостта на едно здраво животно, но друга, свръхестествена радост, която е плод на откъсването от всичко и пълно себеотдаване в любвеобилните обятия на Бога, нашия Отец.
|
660 |
 |
Щом си апостол, никога не губи кураж и няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш.
— Тогава защо си тъжен?
|
661 |
 |
С намръщено лице... груби обноски... смешен външен вид... с отблъскващо отношение... Така ли мислиш да насърчиш другите да следват Христос?
|
662 |
 |
Загубил си радостта? — Помисли си: ”Има някаква пречка между Бог и мен“!— Почти винаги ще се оказва, че е така.
|
663 |
 |
Искаш ми съвет как да се справиш с тъгата си. Ще ти дам една рецепта — не от друг, а от самия св. ап. Яков:
— ”Tristatur aliquis vestrum?“ — ”Тъжен ли си, синко?“
— ”Oret “ — ”Моли се!“. Опитай и ще видиш!
|
664 |
 |
Не бъди печален! — Гледай на нещата ”по нашему“, т.е. по християнски.
|
665 |
 |
От теб искам винаги да си весел, защото радостта е неразделна част от твоето призвание.
— Моли се всички да получат същата тази свръхестествена радост.
|
666 |
 |
”Laetetur cor quaerentium Dominum.“ — ”Нека се весели сърцето на онези, които търсят Господ.“
— Ето един ключ към причините за тъгата, която те измъчва.
|