Истинската добродетелност не е тъжна и отблъскваща, а весела и вежлива.

Ако нещата вървят добре, нека се радваме, благославяйки Бога, Който дава плодовете. — Ако пък вървят зле — пак да се радваме и да благодарим на Бога, Който ни прави съучастници в Своя сладък Кръст...

Радостта, която трябва да притежаваш, не е тази, която бихме могли да наречем чисто физиологическа — като радостта на едно здраво животно, но друга, свръхестествена радост, която е плод на откъсването от всичко и пълно себеотдаване в любвеобилните обятия на Бога, нашия Отец.

Щом си апостол, никога не губи кураж и няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш.

— Тогава защо си тъжен?

С намръщено лице... груби обноски... смешен външен вид... с отблъскващо отношение... Така ли мислиш да насърчиш другите да следват Христос?

Загубил си радостта? — Помисли си: ”Има някаква пречка между Бог и мен“!— Почти винаги ще се оказва, че е така.

Искаш ми съвет как да се справиш с тъгата си. Ще ти дам една рецепта — не от друг, а от самия св. ап. Яков:

— ”Tristatur aliquis vestrum?“ — ”Тъжен ли си, синко?“

— ”Oret “ — ”Моли се!“. Опитай и ще видиш!

Не бъди печален! — Гледай на нещата ”по нашему“, т.е. по християнски.

От теб искам винаги да си весел, защото радостта е неразделна част от твоето призвание.

— Моли се всички да получат същата тази свръхестествена радост.

”Laetetur cor quaerentium Dominum.“ — ”Нека се весели сърцето на онези, които търсят Господ.“

— Ето един ключ към причините за тъгата, която те измъчва.