Делата не струват нищо без молитва, а молитвата придобива стойност благодарение на саможертвата.

На първо място — молитва. След това — покаяние. А действието е чак на трето място.

Молитвата е основата на духовното здание. — Молитвата е всемогъща.

”Domine, doce nos orare!“ — ”Господи, научи ни да се молим!“ — И Господ отговори: ”Pater noster, qui es in coelis...“ — ”Отче наш, Който

си на небесата...“. Как да не ценим тогава устната молитва?

Не бързай! — Мисли върху това, което казваш, кой го казва и на кого. Защото това бързо говорене, без да мислиш, е само вдигане на шум, дрънкане на празна тенекия.

И ще ти кажа със св. Тереза, че това не е молитва, въпреки че движиш усърдно устните си.

Твоята молитва трябва да бъде литургична. — Дано ти стане навик да четеш псалмите и богослужебните молитви, вместо да си служиш само с лични молитви.

”Не само с хляб ще живее човек — казва Христос, — но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ — Свещеният Хляб и Словото Божие! Святото Причастие и молитвата.

Иначе няма да имаш духовен живот.

Ти търсиш контакт с твоите приятели, защото общуването с тях ти помага да понасяш по-лесно изгнанието си в този свят... въпреки че понякога и приятелите могат да разочароват. Струва ми се, че това не е лошо.

Защо обаче не търсиш всеки ден връзка и общение с Големия Приятел, Който не разочарова никога никого?

”Мария избра по-добрата част...“, се казва в Святото Евангелие. Застанала до Христос, тя поглъща всяка дума на Учителя. В привидно бездействие, тя моли, тя обича. След това придружава Исус, който благовести по градове и села.

Колко трудно е без молитва да бъдеш последовател на Исус!

Не знаеш да се молиш? Застани в Божието присъствие и още щом кажеш: ”Господи, Ти виждаш, че не знам как да Те моля...“, бъди сигурен, че вече си започнал да се молиш.

Пишеш ми: ”Да молиш, означава да разговаряш с Бога. Но за какво?“. — За какво ли? За Него и за теб: за твоите радости и скърби, успехи и неуспехи, благородни стремежи, ежедневни грижи... слабости! Благодарствени молитви и прошения! Обич и обезщетяване.

С други думи: целта е да опознаеш себе си и да опознаеш Бога, ”да живееш с Него“.

”Et in meditatione mea exardescit ignis.“ — ”Размишлявайки, пламна в мен огън.“ — Ето защо е необходима молитвата: за да станеш

сам ти огън — жарава, която излъчва топлина и светлина.

Затова, когато не знаеш как да продължиш; когато чувстваш, че гаснеш, ако не можеш да сложиш в огъня дебели благоуханни дърва, хвърли в него малките клонки и шумата на кратките молитвени въздишки, които ще продължат да го подхранват. И ти ще си използвал времето си добре.

Ти се смяташ за жалък и недостоен да бъдеш чут от Бога. Нима си забравил за заслугите на св. Дева Мария и за раните на Твоя Господ? И не знаеш ли, че ти самият си Божие чедо?

Освен това — помни, че Той винаги те чува — ”Quoniam bonus... quoniam in sеculummisericordia ejus“. — ”Защото Той е благ, защото милостта Му е вечна“.

Той стана толкова малък — ето, виж: едно малко Детенце — за да се доближиш до Него с упование.

”In te, Domine, speravi.“ — ”Господи, в Теб е моята надежда.“ — И към човешките средства аз прибавих молитвата и моя кръст. — И моята надежда не беше напразна, и никога не ще бъде

такава: ”Non confundar in еternum.“!

И Аз ви казвам: ”Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори!“ — това са думи, изречени от Исус.

Постоянствай в молитвата! Защото в кое друго човешко начинание можеш да получиш по-голяма гаранция за успех?

Не знаеш какво да кажеш на Господ по време на молитва. Нищо не ти идва на ум, въпреки че би искал да разговаряш с Него за много неща. Добре. Отбележи си през деня въпросите, които искаш да обмислиш в Божието присъствие, и с тези бележки застани пред Него в молитва.

След молитвата на свещеника и богопосветените девици най-угодна пред Бога е молитвата на децата и на болните.

Когато отиваш на молитва, вземи твърдо решение: нито да продължиш повече, ако почувстваш утеха; нито да я съкратиш, ако ти се стори безплодна.

Не казвай на Исус, че в молитвата търсиш утеха. — Ако ти я даде, благодари Му! — Но не преставай да Го молиш за постоянство.

Постоянствай в молитвата! — Постоянствай, дори и да ти се струва, че усилията ти са безплодни! — Молитвата винаги е плодотворна.

Твоят ум е скован, бездеен. Правиш усилия, за да подредиш мислите си в Божието присъствие, но не успяваш. Каква мъка! Не се напрягай и не се тревожи! — Чуй ме добре: дошъл е часът на сърцето.

Запомни добре и повтаряй бавно често пъти през деня онези думи, които са ти направили особено впечатление по време на молитвата!

”Pernoctans in oratione Dei.“ — ”И прекара цяла нощ в молитва.“ — Това ни казва св. ев. Лука за Господ. А ти колко пъти си проявил такова усърдие? — Следователно...

Как искаш да свидетелстваш за Христос, при положение че ти самият не слушаш Неговото Слово и не участваш в Святата Евхаристия?

Пишеш ми: ”Всеки ден отделям малко време за молитва. Ако не беше така...“.

Светец без молитва?... — Не вярвам, че съществува такава святост.

Ще ти кажа с думите на един чуждестранен писател, че твоят апостолски живот струва толкова, колкото струва твоята молитва.

Ако не водиш молитвен живот, колкото и да твърдиш, че работиш за Христос, не вярвам в чистотата на твоите намерения.

Веднъж ми каза, че се чувстваш като някакъв повреден часовник, който звъни не когато трябва: когато се молиш — си хладен, сух и безчувствен, а пък когато най-малко го очакваш — на улицата, в ежедневните грижи, сред градския шум и бъркотия или в творческата тишина на твоето работно място — изведнъж с изненада усещаш, че се молиш... Това ли наричаш ти молитва без време?

Може и така да е, но не пропускай да се възползваш и от това звънене на твоя вътрешен часовник, защото Духът духа, накъдето си пожелае!

Твоята нетърпелива молитва ме накара да се разсмея. — Ти казваше на Исус: ”Господи, не искам да остарявам..., не искам да чакам толкова дълго, за да се срещна с Теб! Може би дотогава сърцето ми ще изтлee и няма цялото да пламти от обич, както сега. Моето единение с Теб би било по-здраво, защото Те обичам с Обичта на един юноша“.

Радвам се, че живееш с това желание да обезщетяваш за греховете ”на целия свят“, както казваше ти. — Добре! Но започни най-напред с хората от твоето духовно семейство, с твоите кръвни роднини и с хората от твоята Родина.

Твоите молитвени слова бяха: ”Господи, изцяло имам доверие в Теб... но Ти недей много да ми вярваш... Оставям се в Твоите ръце. В тях аз поставям това, което притежавам — моята слабост“. — Каква хубава молитва!

Молитвата на християнина в никой случай не е монолог.

”Няколко минути мълчание.“ Нека оставим тази практика на онези, които имат пресушено сърце. Ние, католиците, сме Божии чеда и като такива, говорим с нашия Отец, Kойто е на небесата.

Не изоставяй духовното четиво! — Чрез духовното четиво мнозина са станали светци.

Пишеш ми следното: ”Четивото осигурява моя духовен запас, който на пръв поглед изглежда безполезен. — Обаче често именно от него паметта естествено извлича материала, който подхранва моя духовен живот и мотивира благодарствената ми молитва след приемане на Святото Причастие“.