Не забравяй, че притежава повече този, който има по-малко лични нужди. — Не си създавай все нови и нови потребности.

Откъсни се от земните блага! Обичай духовната нищета и живей бедно — задоволявай се с това, което е необходимо за един скромен и благоразумен живот.

— В противен случай никога не ще бъдеш апостол.

Истинската бедност не се състои в това да не притежаваш, но в откъсването от привързаността към земното, в доброволния отказ да владееш земни блага.

— Ето защо има бедни, които в действителност са богати; и обратното.

Ако си Божи човек, презирай богатствата със същата сила, с каквато хората в света се стремят към тях.

Колко си привързан към земните блага! — Съвсем скоро те ще се изплъзнат от ръцете ти, защото никое богатство не е слязло в гроба заедно със своя притежател.

Не притежаваш дух на бедност, ако след като имаш възможност да избереш нещо така, че изборът ти да остане незабелязан, ти не избираш за себе си по-лошото.

”Divitiae, si affluant, nolite cor apponere.“ — ”Ако богатствата прииждат в твоите ръце, не влагай в тях сърцето си.“ Старай се да ги употребиш с великодушие. И ако е необходимо — с героизъм.

— Бъди беден духом!

Не може да се каже, че си заобичал бедността, ако не обичаш всичко, което бедността носи със себе си.

С какви свети възможности разполага бедността! — Спомняш ли си? В моменти на нужда ти му даде за онова апостолско начинание последната си стотинка, с която разполагаше.

Един Божи свещенослужител ти каза: ”И аз ще ти дам всичко, което имам. Ти падна на колене и можа да чуеш: ”Благословението на Всемогъщия Бог — Отец, Син и Свети Дух — да слезе над теб и да пребъде завинаги с теб!“.

Ти и сега си убеден, че си бил заплатен добре!