ВЯРА

Някои хора живеят, сякаш преминават през някакъв тунел — т.е. без да усетят колко сияйно, стоплящо и даряващо увереност е слънцето на вярата.

С какви коварни доводи Сатана се опитва да разколебае нашата свята католическа вяра! Без да влизаме в пререкания, спокойно да му отговаряме: „Аз съм чедо на Святата Църква!“.

Имаш чувството, че притежаваш огромна вяра… Дерзай! — Този, Който ти дава вярата, ще ти даде заедно с нея и средствата.

Апостолска душо, чуй какво ти казва св. ап. Павел: „Justus ex fide vivit.“ — „Праведният чрез вяра ще бъде жив“.

— Защо допускаш тогава пламъкът на вярата ти да угасне?

Вяра. — Колко жалко е, че вярата изобилства само в разговорите на мнозина християни, но почти отсъства в техните дела.

— Излиза, че вярата е добродетел само за проповядване, но не и за прилагане на дело.

Смирено моли Бог да усили твоята вяра! — Той ще те дари с прозрение, за да можеш правилно да различаваш пътеките на света от твоя апостолски път.

Виж как светите евангелисти искрено и простодушно свидетелстват за събитията, показващи слабата и колеблива вяра на апостолите!

— Правят го с една-едничка цел: за да не губим надеждата, че един ден и ние ще придобием непоклатимата вяра, с която по-късно живели същите апостоли.

Колко прекрасна е нашата католическа вяра! — Тя разсейва всички тревоги, задоволява разума и изпълва сърцето с надежда!

Общо взето, не съм пристрастен към чудесата. — Както ти казах и преди, евангелските чудеса са предостатъчни, за да утвърдят здраво моята вяра. — И все пак изпитвам истинско съжаление към онези християни (някои от тяхдори набожни, „апостолски“), които само се подсмихват, когато им се заговори за невероятни, свръхестествени събития и дела. — Тогава ми иде да им кажа: „И днес има чудеса и ако притежавахме истинска вяра, ние също бихме ги извършвали!“.

Съживи вярата си! — Христос не е някаква сянка, отминала безвъзвратно; не е изчезнал в историята спомен.

Той е жив! „Jesus Christus heri et hodie: ipse et in saecula!“, възкликва св. ап. Павел — „Исус Христос е Същият: вчера, днес и завинаги!“.

„Si habueritis fidem, sicut granum sinapis!“ — „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно!“

— Ах, какви обещания крие този възглас на Учителя!

Бог е неизменен. — Нужни са единствено хора с вяра. И тогава ще се възобновят чудесата, за които четем в Свещеното Писание.

— „Ecce non est abbreviata manus Domini.“ — „Ето, ръката на Господа — мощта Божия — не се е смалила.“

Нямат вяра. — Но са пълни с всякакви суеверия. Смях и срам предизвикваше в нас онзи влиятелен човек, който ставаше неспокоен заради една безобидна дума — която според него вещаела лош късмет — или като видеше, че черна котка му минава път.

„Omnia possibilia sunt credenti.“ —„Всичко е възможно за вярващия.“ Това са думи на Христос.

— Защо чакаш и не Му кажеш като апостолите: „Аdauge nobis fidem!“ — „Усили в мен вярата!“?

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език