Когато приключиш своята работа, заеми се с работата на ближния и в името на Христос му помогни! Направи го с деликатност и лекота, така че да не разбере, че излизаш извън преките си задължения.

— Ето това се нарича изтънчена добродетел на едно истинско Божие чедо!

Ти страдаш, когато другите се държат студено с теб. А запитвал ли си се колко болезнена за Бога е твоята студенина и липса на обич към Него?

Никога не мисли лошо за другите, колкото и основателни да са причините за това!

Въздържай се от отрицателна критика. Ако не можеш да похвалиш, по-добре мълчи!

Никога не говори лошо за своя ближен — колкото и основателни да са причините за това! — Иди първо да се помолиш пред Дарохранителницата, а после говори със свещеника — твоя духовен наставник — и излей пред него своята мъка.

— И не споделяй това с никого другиго!

Ропотът против ближния е като тумор, който опетнява и спъва апостолските начинания. — Той е несъвместим с обичта, изсмуква силите, нарушава душевния мир и отдалечава човека от Бога.

Щом ти самият си толкова слаб, защо се учудваш, когато забележиш слабост у другите?

След като виждам, че мнозина говорят безспирно цял живот — с всички последици от това — смятам мълчанието за далеч по-необходимо и по-приятно. — И тогава много добре разбирам защо един ден Господ ще потърси сметка за всяка празна дума.

По-лесно е да се говори, отколкото да се върши. — Ти, който имаш толкова остър като брадва език, позволи да те попитам: опитвал ли си поне веднъж да направиш ”добре“ това, което според твоето ”авторитетно“ мнение другите не вършат както трябва?

Това безспирно говорене можем да го назовем по различни начини: злословие, ропот, подвеждане, интрига, приказване зад гърба, клюка, сплетня... или пък клевета? Или подлост?

— Когато хората се вживяват в ролята на наставници, без да имат правото на това, има голяма вероятност те самите да станат съучастници в махленските клюки.

Колко мъка причиняват на Бога и колко вреда нанасят на много души непочтените постъпки на хората, които са смятани за ”праведници“! — И в същото време колцина могат да се осветят ”благодарение“ на тях.

Недей да съдиш, защото всеки разбира и вижда нещата по свой начин, като разбирането му почти винаги е крайно ограничено, а зрението — нерядко възпрепятствано от влиянието на страстта.

Освен това — както се случва с немалко модерни художници — мирогледът на някои хора е толкова субективен и болнав, че след като нахвърлят няколко произволни щрихи, искат да ни убедят, че това е нашият портрет, нашето поведение...

Колко малко струват човешките съждения! — Не съдете без преди това да сте прекарали мнението си през ситото на молитвата!

Стреми се да прощаваш винаги и незабавно на всекиго, който те е обидил. Защото колкото и голяма да е вредата или обидата, която са ти нанесли, Бог на теб е простил много повече.

Ти недоволстваш? — Това влияе негативно на твоя дух и ако не се научиш да мълчиш, всяка нова дума ще бъде още една крачка към провала на твоето апостолско дело.

Не отсъждайте, без да сте чули и двете страни. — Дори и хората, които се смятат за благочестиви, често забравят това продиктувано от благоразумието елементарно правило.

Нямаш представа какви щети може да нанесеш, ако в един момент започнеш да хвърляш камъни със затворени очи.

— Също така нямаш представа колко можеш да навредиш на другите, когато разпространяваш злословия, които ти се струват невинни, защото лекомислието и гневът са те заслепили.

Да критикуваш не е трудно, както не е трудно и да рушиш: дори и общият работник може да забие длетото си в благородния и красив камък на една катедрала.

— Да градиш: за това са нужни изкусни майстори.

Кой си ти, че съдиш делата на твоя предстоятел? — Tой разполага с повече данни, за да отсъди, и има повече oпит; освен това е заобиколен от уравновесени, мъдри и безпристрастни съветници; и най-вече на него е дадена една особена благодат, присъща за неговата длъжност, която му осигурява Божието водителство и Божията помощ.

Сблъсъкът с царящия в света егоизъм ще ти помогне да цениш повече проявите на обич от страна на твоите близки.

Твоето братолюбие е... придирчиво. — Отдалеч — привличаш: притежаваш духовно излъчване. — Отблизо — отблъскваш, защото ти липсва топлота. — Колко жалко е това!

”Frater qui adjuvatur a fratre quasi civitasfirma.“ — ”Брат, подпомогнат от брата, е силен като укрепен град.“

— Помисли върху това и бъди братолюбив! Това е моята неуморна препоръка.

Ако видя, че не следваш идеала на братската обич, за който непрестанно ти говоря, веднага ще ти припомня онези сърдечни думи на св. ап. ев. Йоан: ”Filioli mei, non diligamus verbo neque lingua, sed opere et veritate!“ — ”Чеда мои, да не обичаме с думи, нито с език, но с дела и истина!“.

Каква сила има братолюбието! — Ако запазите братската обич помежду си, тогава дори вашата слабост ще бъде като опора, която ще ви подкрепя в изпълнението на вашия дълг: тъй както картите за игра се крепят взаимно, подпирайки се една на друга.

Братолюбието се състои повече в това ”да разбираш“, отколкото ”да даваш“. — Затова, ако твой дълг е да даваш някаква преценка за хората, търси извинение за тях и винаги ще го намериш.

Ти знаеш, че душата на онзи човек е в опасност. — Въпреки че нямаш контакт с него, можеш да му помогнеш чрез твоето молитвено общение с Бога. — Затова действай! И не губи душевния си мир!

Харесва ми тази твоя загриженост за ближните, защото това безспорно доказва взаимната ви обич. Гледай обаче тази загриженост да не се изроди в безпокойство.

Пишеш ми, че обикновено хората не са много щедри, когато става въпрос за парични дарения. Гръмки слова, шумно въодушевление, обещания и планове. — Но когато нещата опират наистина до саможертва, малцина протягат ръка; и ако го направят, то непременно трябва да стане чрез някакво забавление — било томбола, било билети за кино или вечеринка. Или пък изискват дарението им да се публикува в рекламната страница на вестника.

— Наистина — тъжна картина, но има и изключения. Пожелавам ти, когато става дума за дарение, ти да си от онези, чиято лява ръка не знае какво прави дясната.

Книги. — Протегнах ръка като Христов бедняк и помолих да ми дадат книги. Книги, които да бъдат храна за католическия, апостолски и римски мироглед на много студенти в университета.

— Протегнах ръка като някой Христов бедняк... И получих такива разочарования!

— Господи, защо хората не разбират този вид братолюбие, което е по-ефикасно от раздаването на хляб, омесен от най-добро брашно?

Ти си прекалено откровен. — Казваш, че малцина са хората, които истински обичат. Подаряването на износени дрехи или на дребни стотинки не е обич...

— След това с болка ми разказваш своята тъжна история.

— И ето какво бих ти казал: нека ние двамата с теб да даваме и да се раздаваме без скъперничество. Така поне на тези, които идват при нас, ще спестим твоя печален опит.

Поздравете... и всички с тях светии. Поздравяват ви всички светии. До всички, намиращи се в Ефес светии. До всички в Христос Исус светии, които се намират във Филипи!“...

— Колко трогателно е това, че първите християни са се обръщали един към друг с думата ”светии“!

— От това следва как ти самият трябва да се отнасяш към своите ближни.