ОБИЧ КЪМ БЛИЖНИЯ

Когато приключиш своята работа, заеми се с работата на ближния и в името на Христос му помогни! Направи го с деликатност и лекота, така че да не разбере, че излизаш извън преките си задължения.

— Ето това се нарича изтънчена добродетел на едно истинско Божие чедо!

Ти страдаш, когато другите се държат студено с теб. А запитвал ли си се колко болезнена за Бога е твоята студенина и липса на обич към Него?

Никога не мисли лошо за другите, колкото и основателни да са причините за това!

Въздържай се от отрицателна критика. Ако не можеш да похвалиш, по-добре мълчи!

Никога не говори лошо за своя ближен — колкото и основателни да са причините за това! — Иди първо да се помолиш пред Дарохранителницата, а после говори със свещеника — твоя духовен наставник — и излей пред него своята мъка.

— И не споделяй това с никого другиго!

Ропотът против ближния е като тумор, който опетнява и спъва апостолските начинания. — Той е несъвместим с обичта, изсмуква силите, нарушава душевния мир и отдалечава човека от Бога.

Щом ти самият си толкова слаб, защо се учудваш, когато забележиш слабост у другите?

След като виждам, че мнозина говорят безспирно цял живот — с всички последици от това — смятам мълчанието за далеч по-необходимо и по-приятно. — И тогава много добре разбирам защо един ден Господ ще потърси сметка за всяка празна дума.

По-лесно е да се говори, отколкото да се върши. — Ти, който имаш толкова остър като брадва език, позволи да те попитам: опитвал ли си поне веднъж да направиш „добре“ това, което според твоето „авторитетно“ мнение другите не вършат както трябва?

Това безспирно говорене можем да го назовем по различни начини: злословие, ропот, подвеждане, интрига, приказване зад гърба, клюка, сплетня… или пък клевета? Или подлост?

— Когато хората се вживяват в ролята на наставници, без да имат правото на това, има голяма вероятност те самите да станат съучастници в махленските клюки.

Колко мъка причиняват на Бога и колко вреда нанасят на много души непочтените постъпки на хората, които са смятани за „праведници“! — И в същото време колцина могат да се осветят „благодарение“ на тях.

Недей да съдиш, защото всеки разбира и вижда нещата по свой начин, като разбирането му почти винаги е крайно ограничено, а зрението — нерядко възпрепятствано от влиянието на страстта.

Освен това — както се случва с немалко модерни художници — мирогледът на някои хора е толкова субективен и болнав, че след като нахвърлят няколко произволни щрихи, искат да ни убедят, че това е нашият портрет, нашето поведение…

Колко малко струват човешките съждения! — Не съдете без преди това да сте прекарали мнението си през ситото на молитвата!

Стреми се да прощаваш винаги и незабавно на всекиго, който те е обидил. Защото колкото и голяма да е вредата или обидата, която са ти нанесли, Бог на теб е простил много повече.

Ти недоволстваш? — Това влияе негативно на твоя дух и ако не се научиш да мълчиш, всяка нова дума ще бъде още една крачка към провала на твоето апостолско дело.

Не отсъждайте, без да сте чули и двете страни. — Дори и хората, които се смятат за благочестиви, често забравят това продиктувано от благоразумието елементарно правило.

Нямаш представа какви щети може да нанесеш, ако в един момент започнеш да хвърляш камъни със затворени очи.

— Също така нямаш представа колко можеш да навредиш на другите, когато разпространяваш злословия, които ти се струват невинни, защото лекомислието и гневът са те заслепили.

Да критикуваш не е трудно, както не е трудно и да рушиш: дори и общият работник може да забие длетото си в благородния и красив камък на една катедрала.

— Да градиш: за това са нужни изкусни майстори.

Кой си ти, че съдиш делата на твоя предстоятел? — Tой разполага с повече данни, за да отсъди, и има повече oпит; освен това е заобиколен от уравновесени, мъдри и безпристрастни съветници; и най-вече на него е дадена една особена благодат, присъща за неговата длъжност, която му осигурява Божието водителство и Божията помощ.

Сблъсъкът с царящия в света егоизъм ще ти помогне да цениш повече проявите на обич от страна на твоите близки.

Твоето братолюбие е… придирчиво. — Отдалеч — привличаш: притежаваш духовно излъчване. — Отблизо — отблъскваш, защото ти липсва топлота. — Колко жалко е това!

„Frater qui adjuvatur a fratre quasi civitasfirma.“ — „Брат, подпомогнат от брата, е силен като укрепен град.“

— Помисли върху това и бъди братолюбив! Това е моята неуморна препоръка.

Ако видя, че не следваш идеала на братската обич, за който непрестанно ти говоря, веднага ще ти припомня онези сърдечни думи на св. ап. ев. Йоан: „Filioli mei, non diligamus verbo neque lingua, sed opere et veritate!“ — „Чеда мои, да не обичаме с думи, нито с език, но с дела и истина!“.

Каква сила има братолюбието! — Ако запазите братската обич помежду си, тогава дори вашата слабост ще бъде като опора, която ще ви подкрепя в изпълнението на вашия дълг: тъй както картите за игра се крепят взаимно, подпирайки се една на друга.

Братолюбието се състои повече в това „да разбираш“, отколкото „да даваш“. — Затова, ако твой дълг е да даваш някаква преценка за хората, търси извинение за тях и винаги ще го намериш.

Ти знаеш, че душата на онзи човек е в опасност. — Въпреки че нямаш контакт с него, можеш да му помогнеш чрез твоето молитвено общение с Бога. — Затова действай! И не губи душевния си мир!

Харесва ми тази твоя загриженост за ближните, защото това безспорно доказва взаимната ви обич. Гледай обаче тази загриженост да не се изроди в безпокойство.

Пишеш ми, че обикновено хората не са много щедри, когато става въпрос за парични дарения. Гръмки слова, шумно въодушевление, обещания и планове. — Но когато нещата опират наистина до саможертва, малцина протягат ръка; и ако го направят, то непременно трябва да стане чрез някакво забавление — било томбола, било билети за кино или вечеринка. Или пък изискват дарението им да се публикува в рекламната страница на вестника.

— Наистина — тъжна картина, но има и изключения. Пожелавам ти, когато става дума за дарение, ти да си от онези, чиято лява ръка не знае какво прави дясната.

Книги. — Протегнах ръка като Христов бедняк и помолих да ми дадат книги. Книги, които да бъдат храна за католическия, апостолски и римски мироглед на много студенти в университета.

— Протегнах ръка като някой Христов бедняк… И получих такива разочарования!

— Господи, защо хората не разбират този вид братолюбие, което е по-ефикасно от раздаването на хляб, омесен от най-добро брашно?

Ти си прекалено откровен. — Казваш, че малцина са хората, които истински обичат. Подаряването на износени дрехи или на дребни стотинки не е обич…

— След това с болка ми разказваш своята тъжна история.

— И ето какво бих ти казал: нека ние двамата с теб да даваме и да се раздаваме без скъперничество. Така поне на тези, които идват при нас, ще спестим твоя печален опит.

Поздравете… и всички с тях светии. Поздравяват ви всички светии. До всички, намиращи се в Ефес светии. До всички в Христос Исус светии, които се намират във Филипи!“…

— Колко трогателно е това, че първите християни са се обръщали един към друг с думата „светии“!

— От това следва как ти самият трябва да се отнасяш към своите ближни.

Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Препратки към Светото писание
Тази глава на друг език