УЧЕНИЕ

На този, който може да бъде учен, ние не прощаваме, щом не е станал такъв.

Учение. — Послушание: „Non multa, sed multum!“ — „Не много, но добре!“.

Ти се молиш, практикуваш умъртвяването на плътските страсти, работиш в хиляди апостолски начинания, но не учиш. — Докато не се промениш, няма да бъдеш полезен.

Учението, професионалното образование, каквото и да е то, е за нас сериозно задължение.

Един час учение за съвременния апостол се равнява на един час молитва.

Ако трябва да служиш на Бога чрез своите умствени способности, учението за теб е важно задължение.

Приемаш Светите Тайнства, молиш се, живееш целомъдрено, а не учиш. — Не ми казвай, че си добър. Ти си само „добряк“.

Тъй като по-рано човешките познания — науката — бяха много ограничени, изглеждаше възможно някой учен сам да се заеме със защитата и възхвалата на нашата Свята вяра.

Днес, с разширяването и неудържимия тласък на съвременната наука, се налага апостолите да си разделят работата, за да могат по научен път да защитaват Църквата във всяка област. — Не бягай от тази отговорност!

Не купувай книги, преди да си поискал съвет от хора християни, учени и благоразумни. — Може да купиш нещо безполезно и вредно.

Колко пъти човек мисли, че държи книга в ръцете си…, а всъщност носи товар от нечистотии.

Учи! — Учи прилежно! — Ако си призван да бъдеш сол и светлина, нужни са ти знания, нужна ти е адекватност. Или си мислиш, че заради мързела и стремежа към удобство ще получиш знанието свише?

Добре е, че си толкова усърден в учението — при условие обаче, че се трудиш със същото усърдие за придобиването и практикуването на духовен живот.

Не забравяй, че първо трябва да вършиш, а след това да поучаваш. — В Свещеното Писание се казва, че Христос: „Coepit facere et docere“ — „Започна да върши и да поучава“.

— Преди всичко — добрият пример! За да може всички ние да се поучим.

Труди се! — Съвестното изпълнение на твоите професионални задължения ще подобри твоя духовен живот. Така ще се избавиш от духа на сплетничество, който те съсипва сега, и ще станеш по-мъжествен човек.

Като възпитател ти несъмнено проявяваш голямо усърдие, за да откриеш и приложиш най-резултатния метод, необходим на учениците за усвояването на светската наука. Постарай се да употрeбиш същото усърдие, за да усвоиш и приложиш на практика християнската аскетика. Тя е единственият правилен метод, за да станете по-добри — както ти, така и твоите ученици.

Култура! Култура! — Добре — нека бъдем сред първите, които я придобиват. — Но никога да не забравяме, че културата е средство, а не самоцел.

Сега си студент. Постарай се твоето благочестие да бъде солидно и резултатно, бъди сред първите в учението и жадувай един ден да бъдеш истински апостол на работното място. — И аз ти обещавам бърз възход като резултат от твоето религиозно и научно образование.

Ти полагаш усилия само за обогатяване на собствената си култура. — А трябва да усъвършенстваш твоята душа. — Само тогава ще можеш да работиш за Христос както трябва. Защото, за да може Исус да се възцари в света, са нужни хора, които не само да извършват безукорно различните човешки дейности, но и погледът им да е устремен към небето. И чрез тези дейности — без много шум, но плодотворно — да осъществяват апостолска дейност в професията си.

Твоята разпуснатост, немарливост и леност са признаците на твоето малодушие и на склонността ти да търсиш винаги по-лесното. Съвестта ти постоянно свидетелства за това: „… тръгнал си по погрешния път“.

Не губи вътрешния си мир, ако след като си изказал едно правилно според Църквата становище, твоят събеседник започне злонамерено да се възмущава. Неговото възмущение е фарисейско.

Да си начетен и изпълнителен християнин не е достатъчно. — Ако не поправиш грубите прояви на твоя характер, ако не прибавиш към знанията и духовната ревност добри обноски, няма да постигнеш светостта. — И дори и да си начетен, ще трябва да стоиш вързан — като муле в обор.

Самодоволният ти вид те прави неприятен и антипатичен. Така се излагаш на присмех, но което е най-лошото — обезсмисляш апостолския си труд.

Не забравяй, че и „посредствените“ могат да грешат поради прекомерната си начетеност!

Липсата на опит те подтиква да бъдеш самонадеян и суетен и те кара да си придаваш важности.

Поправи се навреме, ако обичаш! Въпреки твоето твърдоглавие един ден можеш да получиш отговорна длъжност (има не малко примери затова). И ако не признаеш, че ти липсват качества, ти няма да се вслушваш в гласа на тези, които имат от Бога способността да наставляват. — А ако това стане, направо ме е страх да помисля какви беди може да навлече едно „управление“ като твоето.

Непринадлежност към никакво вероизповедание. Неутралитет. — Стари митове, които винаги търсят начин да се възродят.

Задавал ли си си някой път въпроса колко абсурдно е да престанеш да бъдеш християнин католик, щом прекрачиш прага на университета, на едно събрание от учени хора или пък в парламента — все едно оставяш шапката си при портата?

Използвай добре времето! — Не забравяй за прокълнатата смокиня! Тя все пак е правела нещо — пускала е листа. Както, образно казано, правиш и ти…

— И не ми казвай, че имаш оправдание. Свещеното Писание сочи, че на смокинята не ќ помогнало това, че времето за раждане на плодове още не било дошло, когато Христос се доближил до нея.

— И тя останала безплодна завинаги.

Тези, които се занимават с човешките дела, свързват времето с парите. А ние, които сe грижим за доброто на душите, свързваме времето с Божията слава.

Не разбирам как може да се наричаш християнин и да водиш ленив и празен живот. Нима си забравил примера на Христос, Който цял живот усърдно се е трудил?

Казваш, че всички грехове като че ли само дебнат минутата на безделие у теб. И че самото безделие вече е грях!

— Който се е отдал на работа за Христос, не би трябвало да има нито един свободен миг, защото да почиваш, не означава да бездействаш, а да извършваш дела, изискващи по-малко усилие.

Безделието е нещо недопустимо за един човек с апостолско сърце.

Влагай духовен смисъл в изпълнението на твоите професионални задължения! Така ще осветиш своя труд.