Отхвърли тези терзания, те само отнемат мира ти. Не е от Бога това, което отнема мира на душата.

Когато сред душевните терзания Бог те посети, тогава ще усетиш в себе си истината на Исусовите думи: ”Мир ви оставям, Моя мир ви давам...“, ” Мир на вас...“.

Още ли те мъчи онова чувство на вина? — Тогава иди и поговори простодушно и ясно с твоя духовен наставник.

Послушай го за всичко, което ти каже... и не поставяй ограничения пред любящото сърце на нашия Господ!

Чувстваш се тъжен и унил... Не ме учудва — това е облакът прах, който се вдигна след твоето падение. Но стига вече терзания! Та нали вятърът на благодатта отнесе този облак надалеч?

И още нещо — ако не отхвърлиш тази потиснатост, тя може да се превърне в маска, под която да се скрие твоята горделивост. — Да не би да си се сметнал за съвършен и безгрешен?

Забранявам ти да мислиш повече за това. Вместо това възхвалявай Бога за това, че възвърна живота на твоята душа.

Не мисли повече за своето падение. — Тази мисъл, освен че те потиска и не ти дава да се изправиш отново, лесно може да стане причина за нови изкушения. — Христос ти е простил: забрави за стария човек в себе си.

Не се отчайвай! — Видях, че се бориш... Поражението днес e подготовка за твоята окончателна победа.

Падението ти беше тежко и все пак ти се държа достойно; казвам ”достойно“, защото се смири; защото се поправи и отново си изпълнен с надежда, а надеждата те отведе отново при Обичта. — Не се учудвай: ти се държа достойно! Повярвай ми! — И отново прозвуча мощният глас на Исус: ”Surge et ambula!“ — ”Стани и ходи!“. Ти вече се изправи. А сега — залавяй се за работа!