1 |
 |
Нека животът ти не остане безплоден. — Бъди полезен човек! — Остави следа след себе си! — С вяра и обич пръскай светлина нашироко околовръст! Нека с твоя живот — живот на апостол, изтриеш нечистата лигава диря, оставена от тъмните сеячи на омраза. — Запали всички земни пътища с горящия в сърцето ти Христов огън!
|
2 |
 |
Нека твоето поведение и реч да са такива, че всеки да може да възкликне — ето човек, който чете Христовия живот.
|
3 |
 |
Преди всичко — достойно поведение. — Остави настрана тези глезотии, прилягащи по-скоро на кокетка или на похабено дете! — Нека целият ти облик бъде израз на мира и хармонията, царящи в твоя дух.
|
4 |
 |
Не казвай: ”Какво да направя — такъв съм си, с избухлив характер“! Грешиш — избухливостта е признак точно на обратното — на липса на характер. ”Esto vir!“ — Бъди смел човек!
|
5 |
 |
Свикни да казваш ”Не“!
|
6 |
 |
Отвърни се от нечестивеца, когато ти нашепва на ухото: ”Защо трябва да си усложняваш живота?“.
|
7 |
 |
Не бъди тесногръд! — Разшири своето сърце, докато достигне вселенски, ”католически“ измерения!
Недей да подхвръкваш като кокошка — най-малко ти, избраният да се възнесеш като орел в небесата.
|
8 |
 |
Спокойствие! — Владей себе си, защото с гнева си обиждаш Бога, смущаваш ближния, изпълваш се с отрова... И защо наистина да се гневиш, когато в края на краищата ще ти мине?
|
9 |
 |
Кажи същото, което каза, но го кажи кротко, без гняв. Така ще си много по-убедителен, но което е най-важното — не ще оскърбиш Бога.
|
10 |
 |
Ако си възмутен от нечия постъпка, не бързай да укориш, а изчакай до следващия ден, дори по-задълго. И тогава, когато вече си се успокоил и намеренията ти са се пречистили, непременно поправи другия! — Много повече ще постигнеш с една добра дума, отколкото в тричасови пререкания. — Сдържай гнева си!
|
11 |
 |
Воля. — Енергия. — Пример. — Каквото има да се върши — да се върши без капчица колебание, без никакви предразсъдъци...
Без този дух на решителност нито Сиснерос* щеше да е Сиснерос, нито пък щяха да са това, което са били, Тереса де Аумада — св. Тереза, Ихнасио де Лойола — св. Игнатий... — ”С Бога смело напред!“ — ”Regnare Christum volumus!“.
* Франсиско Хименес де Сиснерос (1436—1517): испански кардинал, регент на Испания и изповедник на кралица Исабел ”Католическата“. С кардинал де Сиснерос е положено началото на реформата на поместната Църква. Той осъществява в Испания реформа, каквато след време Съборът в гр. Тренто щял да извърши в цялата Църква. Той е известен със своя силен и енергичен характер.
|
12 |
 |
Бъди силен пред трудностите. Божията благодат няма да ти липсва: „Inter medium montium pertransibunt aquae.” — ”Водите ще преминат през планините“. Виждаш ли, през планини ще преминаваш!
Има ли някакво значение, че сега се налага да ограничиш своята дейност, ако след това — като изстрелян от пружина — ще стигнеш много по-далеч, отколкото и в най-смелите си сънища?
|
13 |
 |
Отхвърли тези празни мисли — в най-добрия случай само крадат от времето ти.
|
14 |
 |
Твоите сили и време са Божии; не ги разпилявай, като хвърляш камъни по лаещите кучета по своя път. Не им обръщай внимание.
|
15 |
 |
Не оставяй работата си за утре.
|
16 |
 |
Да заприличаш на всички? Да се претопиш в посредственото стадо? Та ти си роден за водачество! Между нас няма място за колебливи. Смири се пред Христос и Той отново ще направи да пламнеш с огъня на Обичта.
|
17 |
 |
Пази се от онази болест на духа, проявяваща се в неустановеност и неопределеност във всичко, в лекомислие на действията и думите, в мудност.... с една дума — в своеволие.
Не забравяй, че именно своеволието е причината твоят разчет за деня да е така безсъдържателен. И ако не реагираш незабавно — не, не утре, а в същия този миг — своеволието ще те превърне в безжизнена и никому ненужна кукла, водеща призрачен живот.
|
18 |
 |
Само мога да кажа — страхлив си, защото упорстваш в своето своеволно и лекомислено, т.е. светско държане. Защото как иначе може да бъде наречено това, освен страх да се изправиш пред истината за самия себе си?
|
19 |
 |
Волята е много важна черта на личността. Не пренебрегвай дребните наглед изкушения, защото ако непрекъснато се упражняваш в това да ги избягваш или да извършваш саможертви чрез тях, волята ти ще укрепне и ти ще се превърнеш, по Божията благодат, в господар на самия себе си. А след като това стане, тогава ще можеш да бъдеш водач! Водач, който задължава, подтиква, увлича след себе си — с пример и слово, с познание и авторитет.
|
20 |
 |
Сблъскваш се с този характер, сетне — с онзи... Логично е да е така — та ти не си някаква златна монета, която да се нрави на всекиго.
Инещодруго —ако ги нямаше тези търкания при общуването с ближния, как ще се очупят ръбовете, огладят издатъците и грапавините... казано иначе — как ще изчезнат недостатъците в резкия ти характер, за да се получи онази подреденост, гладкост и мека неотстъпчивост — белегът на милосърдие и съвършенство?
Ако твоят характер и на съжителстващите с теб е сладникав и мекушав, никога не ще постигнеш светостта.
|
21 |
 |
Винаги ще има предлози, за да се отклониш от своя дълг... Какво огромно изобилие от премислени безсмислици! Нито за миг не им обръщай внимание! Отхвърли ги решително и изпълни дълга си!
|
22 |
 |
Бъди твърд! — Бъди смел! — Бъди човек! — А след това бъди и ангел!
|
23 |
 |
Какво — казваш, че повече от това не можеш да направиш ли? А дали пък истината не е някъде другаде — че не можеш да направиш по-малко от това?
|
24 |
 |
Имаш амбиции — искаш да знаеш повече, да
ръководиш, да бъдеш безстрашен...
Добре, съгласен съм — защо не. Но да е в Името на Христос, заради Неговата обич.
|
25 |
 |
Не спорете! — В спора не се ражда светлината на истината, защото разгорещените страсти я гасят.
|
26 |
 |
Бракът е Свято Тайнство. — Когато дойде време да го приемеш, нека твоят духовен наставник или изповедникът да ти препоръчат някоя душеполезна книга. — Така ще можеш да се подготвиш по-добре за товара на семейния живот.
|
27 |
 |
Казвам ти, че имаш призвание за семейство, а ти се смееш... — Смей се, но аз продължавам да твърдя, че именно в това се състои твоето призвание.
Посвети се на св. архангел Рафаил, за да можеш под неговото водачество да извървиш както Товит своя път докрай и в целомъдрие.
|
28 |
 |
Бракът е отреден, така да се каже, за редовната войска, а не за генералния щаб на Христос. — Храната е потребност за всеки индивид, но размножаването е изискване само към вида като цяло, следователно определени личности могат и да не го изпълнят.
Искате деца ли?... Уверявам ви, че ако пожертвате егоизма на плътта, ще имате много деца и ще оставите светла диря след себе си.
|
29 |
 |
Не е трудно да се постигне на този свят относителното и мизерно щастие на егоиста, който се затваря в кула от слонова кост, в собствената си черупка. — Но щастието на егоиста не е трайно.
Нима искаш заради тази карикатура на рая да изгубиш Щастието на Славата, което не ще има край?
|
30 |
 |
Ти си пресметлив. — Не се оправдавай с това, че си млад. Младият човек дава всичко, което може; той дава себе си без предел.
|
31 |
 |
Егоист. — Ти винаги мислиш за себе си. Изглеждаш неспособен да почувстваш братството на Христос. В другите ти не виждаш братя; виждаш стъпала.
Предвиждам твоя пълен провал. — И когато паднеш, ти ще очакваш от другите това, което сега отказваш да им дадеш.
|
32 |
 |
Ти няма да бъдеш водач, ако в народа виждаш само стълба, за да се издигнеш. — Ще бъдеш водач само ако живееш със стремежа да спасиш всички души.
Не можеш да живееш с гръб към тълпата. Ти трябва да гориш от желание да я направиш щастлива.
|
33 |
 |
Ти нямаш кураж да ”изкараш истината наяве“. — Често пъти — от вежливост. Друг път — в повечето случаи — за да не си създаваш неприятности. Понякога — за да не причиняваш неприятности на другите. Но винаги от малодушие!
Така, понеже не откриваш цялата истина, ти няма да бъдеш никога човек, който разсъждава със собствената си глава.
|
34 |
 |
Не се страхувай от истината дори и ако тя ти струва живота!
|
35 |
 |
Толкова разкрасяване не ми харесва: малодушието вие наричате благоразумие. — И вашето ”благоразумие“ дава възможност на Божиите врагове — хора, лишени от всякакви идеи да се представят за образовани и да се домогват до постове, които те не би трябвало никога да заемат.
|
36 |
 |
Тази злоупотреба не е непоправима. — Но е липса на характер да се съгласиш това да продължава така, като че ли става дума за някое безнадеждно положение, невъзможно да се поправи.
Не пренебрегвай своя дълг! — Изпълни го точно дори и ако другите не изпълняват своя дълг!
|
37 |
 |
Говориш много. Но с цялата твоя словоохотливост ти не ще успееш да оправдаеш това, което не може да бъде оправдано, даже и да го наричаш Провидение.
|
38 |
 |
Истина ли е, че на земята няма хора, а само стомаси? Не го вярвам!
|
39 |
 |
”Молете Бога за мен — никога да не се задоволявам само с лесните неща!“ — Вече молих Бог за теб. — Сега ти трябва да осъществиш това хубаво намерение.
|
40 |
 |
Вяра, радост, оптимизъм. Но не и глупостта да си затваряш очите пред действителността.
|
41 |
 |
Колко странно нещо е да прахосваш живота си в суетни занимания. Що за начин е това да напредваш в живота, изкачвайки се все по-нагоре, поради своята ”малка тежест“ и поради това, че няма нищо стойностно в твоя ум и в твоето сърце!
|
42 |
 |
Защо са тези постоянни промени в характера ти? Кога ще насочиш волята си към нещо определено? — Откажи се от навика да полагаш само основоположни камъни, но постави и последния в един от твоите планове.
|
43 |
 |
Не бъди толкова леснообидчив. — Дразни те всяка дреболия. — С теб човек трябва да мери думите си и в най-незначителните неща.
Не се засягай, ако ти кажа, че си... непоносим. — Докато не се поправиш, никога няма да бъдеш полезен.
|
44 |
 |
Извини се учтиво, тъй както изисква това християнската обич и общественото благоприличие! — След това, напред със свят ”инат“, без да спираш, докато не изпълниш докрай своя дълг!
|
45 |
 |
Защо ти причиняват болка неверните обвинения, които се отправят по твой адрес? — Би могъл да паднеш и по-ниско, ако Бог те беше изоставил. — Постоянствай в доброто и не им обръщай внимание!
|
46 |
 |
Не ти ли се струва, че равенството, тъй както го разбират, е само един синоним на несправедливостта?
|
47 |
 |
Тази превзетост и тази самонадеяност не ти подхождат — личи си, че са изкуствени. — Опитай се поне да не си служиш с тях нито пред Бога, нито пред твоя духовен наставник, нито пред твоите събратя — така между теб и тях ще има една преграда по-малко.
|
48 |
 |
Твоят характер не е достатъчно силен: що за мания е това, да се бъркаш във всяко нещо? — Искаш да бъдеш сол за всяко ястие... Но — не се обиждай, ако ти кажа това съвсем откровено — на теб ти липсва умението да бъдеш сол: ти не си способен да се стопиш и да минеш незабелязан като тази подправка.
Липсва ти дух на жертвоготовност. За сметка на това пък в теб изобилства дух на любопитство и желание да изпъкнеш.
|
49 |
 |
Мълчи! — Не се дръж детински, не бъди като карикатура на дете: сплетник, клюкар, мърморко. — С твоите приказки и сплетни ти притъпи склонността си към милосърдни дела; извърши най-лошото дело... и ако ти — клеветник — случайно си разклатил здравите стени на постоянството в някого другиго, твоето собствено постоянство престава да бъде благодат Божия, защото е предателско оръдие на врага.
|
50 |
 |
Ти си любопитен и заядлив, сплетник и си пъхаш навсякъде носа: не се ли срамуваш, че дори и в недостатъците си ти си така малко мъжествен. Бъди мъж! И замени това твое желание да знаеш за другите всичко с волята да познаеш себе си.
|
51 |
 |
Твоят дух на праволинеен и почтен човек се чувства унизен, когато се вижда заплетен в интриги и празни слухове, които той не може да си обясни и в които не би искал никога да се бърка. — Понасяй унижението да бъдеш в устата на другите и направи така, че това да ти послужи за урок, за да бъдеш по-благоразумен!
|
52 |
 |
Защо, когато съдиш другите, влагаш в думите си огорчението от твоите собствени несполуки?
|
53 |
 |
Този твой критикарски дух — който не мога да нарека злословие — ти не трябва да го прилагаш нито в твоята апостолска дейност, нито по отношение на твоите ближни. — Позволи ми да ти кажа, че този твой критикарски дух е една голяма пречка за твоето свръхестествено начинание. Защото, докато съдиш делата на другите, без да имаш право на това — признавам, че го правиш с абсолютно добри намерения — ти не вършиш нищо положително и с твоето бездействие забавяш у всички добрия ход на работата.
”Но тогава — питаш неспокоен ти — как да се справя с тази моя склонност да критикувам...?“
Аз ще те успокоя. Слушай! Вземи писалката и един лист хартия! Напиши просто и откровено — и накратко — причините, които те тормозят, предай бележката на ръководителя и не мисли повече за това! — Той, който упражнява власт да ръководи и има благодатта за това, или ще се съобрази с бележката... или ще я хвърли в коша. — И тъй като твоят критикарски дух според теб не е злословие и твърдиш, че се ползваш от него с добри намерения, за теб изборът му не би трябвало да е от значение.
|
54 |
 |
Да отложим! Този израз: ”Нека да отложим!“ се намира само в речника на онези, които нямат желание да се борят: мързеливци, непочтени или страхливци, защото знаят предварително, че ще бъдат победени.
|
55 |
 |
Приятелю мой, не бъди толкова наивен (въпреки че си дете и действително предБога ти си дете), недей да злепоставяш твоитеближни пред чуждите хора.
|