Нека животът ти не остане безплоден. — Бъди полезен човек! — Остави следа след себе си! — С вяра и обич пръскай светлина нашироко околовръст! Нека с твоя живот — живот на апостол, изтриеш нечистата лигава диря, оставена от тъмните сеячи на омраза. — Запали всички земни пътища с горящия в сърцето ти Христов огън!

Нека твоето поведение и реч да са такива, че всеки да може да възкликне — ето човек, който чете Христовия живот.

Преди всичко — достойно поведение. — Остави настрана тези глезотии, прилягащи по-скоро на кокетка или на похабено дете! — Нека целият ти облик бъде израз на мира и хармонията, царящи в твоя дух.

Не казвай: ”Какво да направя — такъв съм си, с избухлив характер“! Грешиш — избухливостта е признак точно на обратното — на липса на характер. ”Esto vir!“ — Бъди смел човек!

Свикни да казваш ”Не“!

Отвърни се от нечестивеца, когато ти нашепва на ухото: ”Защо трябва да си усложняваш живота?“.

Не бъди тесногръд! — Разшири своето сърце, докато достигне вселенски, ”католически“ измерения!

Недей да подхвръкваш като кокошка — най-малко ти, избраният да се възнесеш като орел в небесата.

Спокойствие! — Владей себе си, защото с гнева си обиждаш Бога, смущаваш ближния, изпълваш се с отрова... И защо наистина да се гневиш, когато в края на краищата ще ти мине?

Кажи същото, което каза, но го кажи кротко, без гняв. Така ще си много по-убедителен, но което е най-важното — не ще оскърбиш Бога.

Ако си възмутен от нечия постъпка, не бързай да укориш, а изчакай до следващия ден, дори по-задълго. И тогава, когато вече си се успокоил и намеренията ти са се пречистили, непременно поправи другия! — Много повече ще постигнеш с една добра дума, отколкото в тричасови пререкания. — Сдържай гнева си!

Воля. — Енергия. — Пример. — Каквото има да се върши — да се върши без капчица колебание, без никакви предразсъдъци...

Без този дух на решителност нито Сиснерос* щеше да е Сиснерос, нито пък щяха да са това, което са били, Тереса де Аумада — св. Тереза, Ихнасио де Лойола — св. Игнатий... — ”С Бога смело напред!“ — ”Regnare Christum volumus!“.

* Франсиско Хименес де Сиснерос (1436—1517): испански кардинал, регент на Испания и изповедник на кралица Исабел ”Католическата“. С кардинал де Сиснерос е положено началото на реформата на поместната Църква. Той осъществява в Испания реформа, каквато след време Съборът в гр. Тренто щял да извърши в цялата Църква. Той е известен със своя силен и енергичен характер.

Бъди силен пред трудностите. Божията благодат няма да ти липсва: „Inter medium montium pertransibunt aquae.” — ”Водите ще преминат през планините“. Виждаш ли, през планини ще преминаваш!

Има ли някакво значение, че сега се налага да ограничиш своята дейност, ако след това — като изстрелян от пружина — ще стигнеш много по-далеч, отколкото и в най-смелите си сънища?

Отхвърли тези празни мисли — в най-добрия случай само крадат от времето ти.

Твоите сили и време са Божии; не ги разпилявай, като хвърляш камъни по лаещите кучета по своя път. Не им обръщай внимание.

Не оставяй работата си за утре.

Да заприличаш на всички? Да се претопиш в посредственото стадо? Та ти си роден за водачество! Между нас няма място за колебливи. Смири се пред Христос и Той отново ще направи да пламнеш с огъня на Обичта.

Пази се от онази болест на духа, проявяваща се в неустановеност и неопределеност във всичко, в лекомислие на действията и думите, в мудност.... с една дума — в своеволие.

Не забравяй, че именно своеволието е причината твоят разчет за деня да е така безсъдържателен. И ако не реагираш незабавно — не, не утре, а в същия този миг — своеволието ще те превърне в безжизнена и никому ненужна кукла, водеща призрачен живот.

Само мога да кажа — страхлив си, защото упорстваш в своето своеволно и лекомислено, т.е. светско държане. Защото как иначе може да бъде наречено това, освен страх да се изправиш пред истината за самия себе си?

Волята е много важна черта на личността. Не пренебрегвай дребните наглед изкушения, защото ако непрекъснато се упражняваш в това да ги избягваш или да извършваш саможертви чрез тях, волята ти ще укрепне и ти ще се превърнеш, по Божията благодат, в господар на самия себе си. А след като това стане, тогава ще можеш да бъдеш водач! Водач, който задължава, подтиква, увлича след себе си — с пример и слово, с познание и авторитет.

Сблъскваш се с този характер, сетне — с онзи... Логично е да е така — та ти не си някаква златна монета, която да се нрави на всекиго.

Инещодруго —ако ги нямаше тези търкания при общуването с ближния, как ще се очупят ръбовете, огладят издатъците и грапавините... казано иначе — как ще изчезнат недостатъците в резкия ти характер, за да се получи онази подреденост, гладкост и мека неотстъпчивост — белегът на милосърдие и съвършенство?

Ако твоят характер и на съжителстващите с теб е сладникав и мекушав, никога не ще постигнеш светостта.

Винаги ще има предлози, за да се отклониш от своя дълг... Какво огромно изобилие от премислени безсмислици! Нито за миг не им обръщай внимание! Отхвърли ги решително и изпълни дълга си!

Бъди твърд! — Бъди смел! — Бъди човек! — А след това бъди и ангел!

Какво — казваш, че повече от това не можеш да направиш ли? А дали пък истината не е някъде другаде — че не можеш да направиш по-малко от това?

Имаш амбиции — искаш да знаеш повече, да

ръководиш, да бъдеш безстрашен...

Добре, съгласен съм — защо не. Но да е в Името на Христос, заради Неговата обич.

Не спорете! — В спора не се ражда светлината на истината, защото разгорещените страсти я гасят.

Бракът е Свято Тайнство. — Когато дойде време да го приемеш, нека твоят духовен наставник или изповедникът да ти препоръчат някоя душеполезна книга. — Така ще можеш да се подготвиш по-добре за товара на семейния живот.

Казвам ти, че имаш призвание за семейство, а ти се смееш... — Смей се, но аз продължавам да твърдя, че именно в това се състои твоето призвание.

Посвети се на св. архангел Рафаил, за да можеш под неговото водачество да извървиш както Товит своя път докрай и в целомъдрие.

Бракът е отреден, така да се каже, за редовната войска, а не за генералния щаб на Христос. — Храната е потребност за всеки индивид, но размножаването е изискване само към вида като цяло, следователно определени личности могат и да не го изпълнят.

Искате деца ли?... Уверявам ви, че ако пожертвате егоизма на плътта, ще имате много деца и ще оставите светла диря след себе си.

Не е трудно да се постигне на този свят относителното и мизерно щастие на егоиста, който се затваря в кула от слонова кост, в собствената си черупка. — Но щастието на егоиста не е трайно.

Нима искаш заради тази карикатура на рая да изгубиш Щастието на Славата, което не ще има край?

Ти си пресметлив. — Не се оправдавай с това, че си млад. Младият човек дава всичко, което може; той дава себе си без предел.

Егоист. — Ти винаги мислиш за себе си. Изглеждаш неспособен да почувстваш братството на Христос. В другите ти не виждаш братя; виждаш стъпала.

Предвиждам твоя пълен провал. — И когато паднеш, ти ще очакваш от другите това, което сега отказваш да им дадеш.

Ти няма да бъдеш водач, ако в народа виждаш само стълба, за да се издигнеш. — Ще бъдеш водач само ако живееш със стремежа да спасиш всички души.

Не можеш да живееш с гръб към тълпата. Ти трябва да гориш от желание да я направиш щастлива.

Ти нямаш кураж да ”изкараш истината наяве“. — Често пъти — от вежливост. Друг път — в повечето случаи — за да не си създаваш неприятности. Понякога — за да не причиняваш неприятности на другите. Но винаги от малодушие!

Така, понеже не откриваш цялата истина, ти няма да бъдеш никога човек, който разсъждава със собствената си глава.

Не се страхувай от истината дори и ако тя ти струва живота!

Толкова разкрасяване не ми харесва: малодушието вие наричате благоразумие. — И вашето ”благоразумие“ дава възможност на Божиите врагове — хора, лишени от всякакви идеи да се представят за образовани и да се домогват до постове, които те не би трябвало никога да заемат.

Тази злоупотреба не е непоправима. — Но е липса на характер да се съгласиш това да продължава така, като че ли става дума за някое безнадеждно положение, невъзможно да се поправи.

Не пренебрегвай своя дълг! — Изпълни го точно дори и ако другите не изпълняват своя дълг!

Говориш много. Но с цялата твоя словоохотливост ти не ще успееш да оправдаеш това, което не може да бъде оправдано, даже и да го наричаш Провидение.

Истина ли е, че на земята няма хора, а само стомаси? Не го вярвам!

”Молете Бога за мен — никога да не се задоволявам само с лесните неща!“ — Вече молих Бог за теб. — Сега ти трябва да осъществиш това хубаво намерение.

Вяра, радост, оптимизъм. Но не и глупостта да си затваряш очите пред действителността.

Колко странно нещо е да прахосваш живота си в суетни занимания. Що за начин е това да напредваш в живота, изкачвайки се все по-нагоре, поради своята ”малка тежест“ и поради това, че няма нищо стойностно в твоя ум и в твоето сърце!

Защо са тези постоянни промени в характера ти? Кога ще насочиш волята си към нещо определено? — Откажи се от навика да полагаш само основоположни камъни, но постави и последния в един от твоите планове.

Не бъди толкова леснообидчив. — Дразни те всяка дреболия. — С теб човек трябва да мери думите си и в най-незначителните неща.

Не се засягай, ако ти кажа, че си... непоносим. — Докато не се поправиш, никога няма да бъдеш полезен.

Извини се учтиво, тъй както изисква това християнската обич и общественото благоприличие! — След това, напред със свят ”инат“, без да спираш, докато не изпълниш докрай своя дълг!

Защо ти причиняват болка неверните обвинения, които се отправят по твой адрес? — Би могъл да паднеш и по-ниско, ако Бог те беше изоставил. — Постоянствай в доброто и не им обръщай внимание!

Не ти ли се струва, че равенството, тъй както го разбират, е само един синоним на несправедливостта?

Тази превзетост и тази самонадеяност не ти подхождат — личи си, че са изкуствени. — Опитай се поне да не си служиш с тях нито пред Бога, нито пред твоя духовен наставник, нито пред твоите събратя — така между теб и тях ще има една преграда по-малко.

Твоят характер не е достатъчно силен: що за мания е това, да се бъркаш във всяко нещо? — Искаш да бъдеш сол за всяко ястие... Но — не се обиждай, ако ти кажа това съвсем откровено — на теб ти липсва умението да бъдеш сол: ти не си способен да се стопиш и да минеш незабелязан като тази подправка.

Липсва ти дух на жертвоготовност. За сметка на това пък в теб изобилства дух на любопитство и желание да изпъкнеш.

Мълчи! — Не се дръж детински, не бъди като карикатура на дете: сплетник, клюкар, мърморко. — С твоите приказки и сплетни ти притъпи склонността си към милосърдни дела; извърши най-лошото дело... и ако ти — клеветник — случайно си разклатил здравите стени на постоянството в някого другиго, твоето собствено постоянство престава да бъде благодат Божия, защото е предателско оръдие на врага.

Ти си любопитен и заядлив, сплетник и си пъхаш навсякъде носа: не се ли срамуваш, че дори и в недостатъците си ти си така малко мъжествен. Бъди мъж! И замени това твое желание да знаеш за другите всичко с волята да познаеш себе си.

Твоят дух на праволинеен и почтен човек се чувства унизен, когато се вижда заплетен в интриги и празни слухове, които той не може да си обясни и в които не би искал никога да се бърка. — Понасяй унижението да бъдеш в устата на другите и направи така, че това да ти послужи за урок, за да бъдеш по-благоразумен!

Защо, когато съдиш другите, влагаш в думите си огорчението от твоите собствени несполуки?

Този твой критикарски дух — който не мога да нарека злословие — ти не трябва да го прилагаш нито в твоята апостолска дейност, нито по отношение на твоите ближни. — Позволи ми да ти кажа, че този твой критикарски дух е една голяма пречка за твоето свръхестествено начинание. Защото, докато съдиш делата на другите, без да имаш право на това — признавам, че го правиш с абсолютно добри намерения — ти не вършиш нищо положително и с твоето бездействие забавяш у всички добрия ход на работата.

”Но тогава — питаш неспокоен ти — как да се справя с тази моя склонност да критикувам...?“

Аз ще те успокоя. Слушай! Вземи писалката и един лист хартия! Напиши просто и откровено — и накратко — причините, които те тормозят, предай бележката на ръководителя и не мисли повече за това! — Той, който упражнява власт да ръководи и има благодатта за това, или ще се съобрази с бележката... или ще я хвърли в коша. — И тъй като твоят критикарски дух според теб не е злословие и твърдиш, че се ползваш от него с добри намерения, за теб изборът му не би трябвало да е от значение.

Да отложим! Този израз: ”Нека да отложим!“ се намира само в речника на онези, които нямат желание да се борят: мързеливци, непочтени или страхливци, защото знаят предварително, че ще бъдат победени.

Приятелю мой, не бъди толкова наивен (въпреки че си дете и действително предБога ти си дете), недей да злепоставяш твоитеближни пред чуждите хора.