Майка наша

Децата, особено когато са още малки, имат склонност да се питат какво родителите би трябвало да направят за тях, забравяйки обаче задълженията си на синовна почит. Ние, децата, обикновено сме много користни, макар че този начин на действие — вече го изтъкнахме — сякаш не е важен много за майките, защото имат достатъчно любов в сърцата си и обичат с най-добрата обич: тази на тези, които даряват себе си, без да очакват отплата.

Същото нещо се случва с Богородица. Но днес, на празника на нейното майчинство трябва да се стараем в по-акуратно изпитване. Трябва да ни натъжават, ако ги има, нашите липси на внимание към добрата Майка. Питам ви — и се питам — как я почитаме?

Да се върнем на ежедневния опит, на близостта с нашите земни майки. Какво желаят повече от всичко майките от децата си, от онези, които са плът от плътта им и кръв от кръвта им? Техният най-голям стремеж е да ги имат наблизо. Когато децата растат и не е вече възможно да ги имат до себе си, очакват с нетърпение новини от тях, вълнуват се за всичко, което им се случва: от най-малкото неразположение до най-важните събития.