Учителка по надежда. Мария известява, че „ще ме облажават всички родове“. Човешки погледнато, на какви мотиви се опирала тази надежда? Коя била тя за мъжете и за жените от своето време? Великите героини от Стария Завет — Юдит, Естир, Девора — имали още на тази земя човешка слава, били приветствани от народа, възвеличавани. Престолът на Мария, като този на Сина й, е кръстът. И в продължение на целия остатък от живота й, докато е отнесена на Небето с тяло и душа, нейното мълчаливо присъствие е това, което ни впечатлява. Св. Лука, който я познавал добре, отбелязва, че Богородица е до първите ученици, в молитва. Така приключва земните си дни онази, която трябваше да бъде възхвалявана от всички създания за вечността.

Какъв контраст между надеждата на Богородица и нашето нетърпение! Често претендираме от Бог за незабавното отплащане на малкото добро, което сме извършили. Веднага щом възникне първата трудност, се оплакваме. Много често сме неспособни да издържим на усилието, да поддържаме надеждата. Защото нямаме вяра: „Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа“.