Майка на Църквата

Обичам да се връщам с въображението си към годините, по време на които Исус останал до Майка Си и които обхващат почти целия живот на Господ на земята. Обичам да Го виждам малък, докато Мария се грижи за Него, целува Го и го кара да играе. Да Го виждам да расте пред влюбените очи на Неговата Майка и на св. Йосиф, Негов баща-пазител. Представете си с колко нежност и с колко внимание Мария и святият патриарх ще да са се занимавали с Исус през Неговото детство и колко, мълчаливо, са научавали постоянно от Него. Техните души трябвало със сигурност да се приспособяват към душата на този Син, Човек и Бог. Затова Майката и след нея св. Йосиф познават повече от който и да е друг чувствата на Христовото Сърце; и затова те са най-добрият път и, може да се каже, единственият, за да стигнем до Спасителя.

„Нека да е във всеки душата на Мария тази, която величае Господ“ — пише св. Амвросий; „нека да е във всеки душата на Мария тази, която ликува в Бог“. И този отец на Църквата добавя съображения, които на пръв поглед изглеждат смели, но които имат ясен духовен смисъл за живота на християнина: „Ако по плът една само е Христовата Майка, по вяра всички души раждат Христос“ [св. Амвросий, Expositio Evangelii secumdum Lucam, 2, 26].

Ако се отъждествяваме с Мария, ако подражаваме на нейните добродетели, ще можем да правим така, че Христос да се ражда, по силата на благодатта, в душата на мнозина, които ще се отъждествяват с Него чрез действието на Светия Дух. Ако подражаваме на Мария, по някакъв начин ще участваме в нейното духовно майчинство. Мълчаливо, като Богородица; без да правим да се забелязва, почти без думи, със свидетелството на едно християнско, честно и последователно поведение, с великодушието да повтаряме безспир едно „fiat“, което да обновява постоянно нашата задушевност с Бог.