Вярата на християнския народ

Това отвечно е сигурната вяра. Срещу онези, които я отричали, съборът в Ефес възвестил, че „ако някой не изповядва, че Емануил е истински Бог и че затова пресвятата Дева е Майка Божия, раждайки по плът въплътеното Божие Слово, да бъде анатема“ [Събор в Ефес, кан. 1]

Историята е оставила свидетелство за радостта на християните заради тези ясни, чисти решения, които потвърждавали отново това, което всички вярвали: „Целият народ от град Ефес, от първите часове на сутринта до вечерта, остана в тревожно очакване на решението… Когато узнахме, че авторът на богохулствата беше свален, всички в унисон започнахме да прославяме Бог и да приветстваме синода, защото врагът на вярата беше паднал. Веднага щом излязохме от църквата, бяхме придружени с факли до нашите домове. Беше вече нощ: целият град празнуваше и беше осветен“ [св. Кирил Александрийски, Epistolae, 24]. Така пише св. Кирил и не мога да скрия, че от разстояние от шестнадесет века онази реакция на народна набожност ме впечатлява дълбоко.

Да даде Господ онази същата вяра да гори в нашите сърца и да се издига от нашите устни песен на благодарност: защото Преблажената Троица, избирайки Мария за Майка на Христос, Човек като нас, постави и всеки от нас под майчиния й покров. Мария е Божия Майка и наша Майка.