33

Пътят на вярата е път на саможертва. Християнското призвание не ни откъсва от нашето място в живота, но изисква да изоставим всичко това, което възпрепятства изпълнението на Божията воля. Светлината, която заблестява, е само началото. Ние трябва да я следваме, ако искаме тя да ни стане звезда, а след време и слънце. „Докато влъхвите бяха в Персия – пише свети Йоан Златоуст - виждаха само една звезда; но когато напуснаха родината си, те видяха самото Слънце на правдата. Може да се каже, че те едва ли биха продължили да виждат звездата, ако бяха останали в страната си. Така че нека и ние да побързаме. И макар всички да ни пречат в това, ние да изтичаме в дома на този Младенец”6.

Непоколебимост в призванието

Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него.”7 И днес тази сцена се повтаря. Пред величието на Бог, пред решението – едно сериозно човешко и дълбоко християнско решение – да живееш според вярата си, не липсват объркани хора, които се учудват и дори скандализират. Би могло да се каже, че те не възприемат друга действителност освен тази, която виждат в ограничения си земен хоризонт. Изправени пред щедростта, която забелязват у откликналите на Божия зов, те се усмихват ехидно. Те се плашат и дори в някои наистина патологични случаи – полагат всякакви усилия да попречат на светото намерение, което една душа съвсем свободно е намислила да следва.

Случвало ми се е да бъда свидетел на нещо, което би могло да се нарече всеобща мобилизация срещу онези, които бяха решили да посветят целия си живот в служба на Бог и на другите хора. Някои са убедени, че Господ не може да избира по свое желание когото си иска, без да помоли именно от тях разрешение; или че човек не разполага с пълната свобода, за да каже „да” на Любовта или за да я отхвърли. За разсъждаващите по този начин свръхестественият живот на всяка душата е нещо второстепенно. Според тях на него заслужава да му се обърне внимание само след като бъдат задоволени жалките цели на човешкия егоизъм. Ако беше така, какво щеше да остане от християнството? Нима думите на Христос – едновременно пълни с любов и с взискателност, са само за да бъдат слушани, или за да бъдат слушани и прилагани на практика? Той казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”8.

Нашият Господ се обръща към всички хора да отидат при Него, да бъдат свети. Той вика не само влъхвите, които бяха мъдри и влиятелни; преди това беше изпратил при пастирите край Витлеем не звезда, а един от Своите ангели9. Бедни или богати, мъдри или не толкова мъдри, всички трябва да настроят душата си да слуша със смирение гласа на Бог.

Вижте случая с Ирод – той е могъщ земен владетел и има възможност да разчита на помощта на мъдреците: „И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?”10 Обаче неговата власт и неговата ученост не го водят до познаването на Бог. При неговото вкаменено сърце властта и знанието са инструменти на злото, подтикващи го към безсмисленото желание да унищожи Бог, да презре живота на множество невинни младенци.

Нека продължим с Евангелието: „А те му казаха: във Витлеем Иудейски, защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля”.11Не можем да пренебрегнем тези подробности от Божието милосърдие – Този, Който щеше да изкупи света, се ражда в едно загубено село. Защото у Бог няма лицеприятие12, както настоятелно повтарят Писанията. Той не се интересува от богатството, от потеклото, от учеността на човека, за да призове душата към живот в пълно съгласие с вярата. Призванието предхожда всички заслуги: „Звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът”13.

Първо е призванието. Бог ни обича, преди още да сме научили как да се обръщаме към Него, и влага в нас любовта, с която можем да отвърнем на Неговата. Бащинската доброта на Бог винаги ни преварва14. Нашият Господ не само е справедлив, Той е много повече – Той е милосърден. Не чака ние да отидем при Него, а ни идва насреща с явни знаци за бащинската Си обич.

Бележки
6

Свети Йоан Златоуст. In Matthaeum homiliae (Проповеди върху Евангелието на Матей), 6, 5 (PG 57, 78).

7

Мат. 2:2-3.

8

Мат. 5:48.

9

Вж. Лк. 2:9.

10

Мат. 2:4.

11

Мат. 2:5-6.

12

Вж. 2 Паралипоменон. 19:7; Рим. 2:11; Еф. 6:9; Кол. 3:25 и т.н.

13

Мат. 2:9.

14

Вж. Пс. 78/79:8.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език