102
Твоят ум е скован, бездеен. Правиш усилия, за да подредиш мислите си в Божието присъствие, но не успяваш. Каква мъка! Не се напрягай и не се тревожи! — Чуй ме добре: дошъл е часът на сърцето.
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/camino/102/ (27.04.2024)