Списък на параграфи

Получава повече онзи, който настоява от по-близко разстояние. Затова, приближи се до Бога и поеми пътя на светостта.

Обичам да сравнявам духовния живот с дреха, със сватбената премяна, за която говори Евангелието. Нейната тъкан е изградена от всеки един благочестив акт или практика, които като нишки заздравяват основата. И както една дреха само с едно разкъсване загубва своята стойност, дори и всичко останало да е в добро състояние, по същия начин и ти, ако се молиш, ако работиш…, но не се покайваш — или обратното — твоят вътрешен живот не е, така да се каже, завършен.

Да видим кога най-после ще се увериш, че единственият възможен път за теб е да се стремиш сериозно към светостта!

Реши се — не се обиждай — да вземеш Бог насериозно. Това твое лекомислие, ако не се бориш срещу него, може да се превърне в една печална обидна подигравка.

Понякога оставяш твоя лош характер да избухне и това неведнъж се изразява в някаква прекалена твърдост. Друг път — не се стремиш да предразположиш сърцето си така, че да стане приятно жилище за Света Троица… Но винаги оставаш малко надалеч от Христос, когото слабо познаваш.

По този начин ти никога не ще имаш духовен живот.

„Iesus Christus, perfectus Deus, perfectus homo“ — „Исус Христос — истински Бог и истински човек.“

Много християни следват Христос, поразени от Неговата Божественост, но забравят, че Той е и човек и така се провалят при упражняването на свръхестествените добродетели — въпреки целия външен арсенал от набожни практики — защото не правят нищо, за да придобият човешките добродетели.

Универсалното лекарство: личната святост! Ето защо светците бяха изпълнени с мир, с радост, със сигурност…

До този момент ти не бе разбрал посланието, което ние, християните, предаваме на другите: тайната красота на духовния живот. Какъв нов свят ще разкриеш пред очите им!

Колко нови неща откри! И все пак, понякога си наивен и смяташ, че си видял всичко, че си в течение на всичко… След това докосваш с ръцете си неповторимото и неизследимо богатство на нашия Господ, който ще ти показва „все по-нови неща“, ако Му отговориш с любов и деликатност. Тогава осъзнаваш, че си едва в началото на пътя, защото светостта се състои в нашето отъждествяване с Бога, с този наш необятен, неизчерпаем Бог.

„Божиите неща“ биват разбрани по-лесно чрез Любовта, отколкото чрез учението. Затова трябва да работиш, да учиш, да приемаш болестта, да бъдеш умерен…, обичайки!

Въпроси за твоето всекидневно изпитване на съвестта: оставих ли да измине някой час, без да общувам с Бога, моя Отец? Общувах ли с Него със синовна обич? Ти можеш!

Нека не се заблуждаваме. Бог не е някаква сянка, някакво далечно същество, което ни е сътворило и след това ни е изоставило; нито пък е някакъв господар, който си заминава и повече не се връща. Макар и да не Го възприемаме чрез сетивата си, Неговото съществуване е много по-истинско от всичко онова, което виждаме и докосваме. Бог е тук, сред нас: присъстващ, жив — Той ни вижда, слуша ни, ръководи ни, вижда и най-незначителните ни постъпки, най-съкровените ни намерения.

Вярваме във всичко това, а живеем така, сякаш Бог не съществува! Защото не намираме за Него нито една мисъл, нито една дума; защото не Му се покоряваме, нито пък се стремим да овладеем плътските страсти; защото не проявяваме любов към Него, нито пък Го обезщетяваме за нанесените обиди…

Нима искаме да продължим да живеем с една мъртва вяра?

Ако ти имаше съзнанието за Божието присъствие, колко „непоправими“ действия би поправил!

Щастливи са онези добри души, които, чувайки да се говори за Христос — а Той ни говори постоянно, — веднага Го признават за Пътя, Истината и Живота!

Знаеш отлично, че когато не споделяме това щастие, то е защото ни е липсвало решението да Го следваме.

Още веднъж почувства Христос съвсем близо. И още веднъж разбра, че трябва да правиш всичко за Него.

Приближи се повече до нашия Господ… Повече! За да стане твой приятел, твой довереник, твой водач.

Казваш, че с всеки изминал ден ти се струва, че си все повече съединен с Бога. В такъв случай, всеки ден ще бъдеш все по-близо до твоите събратя.

До този момент преди да срещнеш Христос, ти искаше да вървиш в твоя живот с отворени очи, за да разбереш всичко. Сега вървиш с ведър поглед, за да видиш заедно с Него онова, което наистина е интересно за теб.

Когато някой води духовен живот, той прибягва към Бога във всяко затруднение със същата естественост, с която кръвта блика от раната.

„Това е Моето тяло…“ Исус принесе Себе си в жертва, скрит под вида на хляб. Сега Той е там, присъстващ със своята Плът и Кръв, със своята Душа и Божественост: както в онзи ден, когато св. ап. Тома постави пръста си в пресветите Му рани.

Въпреки това в много случаи ти Го заобикаляш отдалеч, без дори да Му отправиш един кратък поздрав от елементарна учтивост, както би направил с всеки познат, когото срещнеш на улицата.

Твоята вяра е много по-слаба от тази на св. ап. Тома!

Ако бяха затворили някой твой близък приятел, за да освободят теб, не би ли отишъл да го посетиш, за да поговориш малко с него, да му занесеш подарък, приятелска топлина, утеха?… А, ако този разговор със затворника би ти послужил да се избавиш от някое зло и да получиш някое добро…, би ли го пренебрегнал? А, ако вместо за някой твой приятел, се отнасяше за собствения ти баща или брат?

Какво чакаш още?

Христос остана в Светата евхаристия за нас! За да ни държи за ръка, да ни подкрепя, да ни води. А любовта се заплаща единствено с любов.

Как тогава да не прибягваме към Дарохранителницата всеки ден, дори и само за няколко минути, за да Му поднесем нашите поздрави и нашата синовна и братска обич?

Видя ли тази сцена? Някакъв сержант или лейтенант с ограничена власт… Насреща му се задава добре сложен новобранец, несравнимо по-изряден от офицерите. Следва поздрав, чийто отговор не закъснява.

Виж каква разлика! От Дарохранителницата на онази Църква Христос — истински Бог и истински Човек, умрял на Кръста за теб, даващ ти всички блага, от които се нуждаеш — се задава насреща ти. А ти отминаваш, без да се замислиш.

Твоето всекидневно посещение… Не ме учудват думите ти: „Започвам да обичам до полуда светлината на Дарохранител ницата“.

Нека не ти липсват всеки ден едно „Исусе, обичам те!“ и поне едно духовно причастяване, за да обезщетиш Христос за всички осквернения и светотатства, които Той е принуден да търпи, оставайки с нас.