Списък на параграфи

Страшно е да се помисли каква вреда можем да причиним, ако се страхуваме и срамуваме да бъдем християни във всекидневния живот.

Трябва да имаме смелостта да живеем открито и постоянно в съответствие с нашата свята вяра.

„Ego palam locutus sum mundo“ — „Аз проповядвах открито в присъствието на всички.“ — отговаря Исус на Каяфа, когато идва моментът да отдаде живота Си за нас.

Въпреки всичко има християни, които се срамуват да отдадат „открито“ почит на Господа.

Онзи приятел се поинтересува: „Вярно ли е, че си влюбен?“. Останах много учуден и успях само да го попитам от къде е научил това. Призна ми, че го е прочел в погледа, искрящ от радост.

Онези, които са повярвали в Христос, не могат да се затворят в своята среда: това би било духовно обедняване! Те трябва да се отворят като ветрило, за да стигнат до всички души. Всеки трябва да създава — и да го разширява — един приятелски кръг, в който да влияе със своя професионален престиж, със своето поведение, със своето дружелюбие, правейки така, че Христос да бъде Онзи, който влияе, чрез този професионален престиж, чрез това поведение, чрез това дружелюбие.

Онези, които малодушно избягват страданието, имат материал за размисъл, виждайки с какъв ентусиазъм други души прегръщат болката.

Не са малко мъжете и жените, които знаят да страдат по християнски. Да последваме техния пример.

Трудно е да бъдем за пример на другите, чрез нашата безшумна работа, чрез точното изпълнение на нашите граждански задължения и същевременно да отстояваме правата си, за да ги поставим в услуга на Църквата и обществото.

Трудно е…, но е много резултатно.

Покажи на хората с твоето поведение на гражданин и християнин разликата между това да живееш тъжно и да живееш радостно; да бъдеш страхлив и да бъдеш смел; да действаш предпазливо, с двуличие…, с лицемерие и да действаш като човек, обикновен и простодушен. С една дума, между това да бъдеш светски и да бъдеш Божие чедо.

От много години съвсем ясно съм си изградил мнение, което няма да се промени: социалната среда със своята отдалеченост от християнската вяра и морал се нуждае от нов начин на прилагане и разпространяване на вечната евангелска истина — в недрата на същото общество Божиите чеда трябва да блестят със своите добродетели както факлите в тъмнината— „Quasi lucernae lucentes in caliginoso loco“ — „като светило, което свети на тъмно място“.

Не се възмущавай от това, че има лоши християни, които се съпротивляват и не са редовни. Господ — пише Апостолът — „ще въздаде всекиму според делата“: на теб — за твоите, а на мен — за моите.

Ако ти и аз решим да постъпваме добре, ако не друго, то поне ще намалим с двама броя на хитреците на земята.

Не е достатъчно да си добър — трябва и да изглеждаш такъв. Какво би казал за един розов храст, който ражда само тръни?