Списък на параграфи

Нямал време ли?… Още по-добре. Христос се интересува точно от онези, които нямат време.

Не се изненадвай и не се отдръпвай назад, понеже те упрекна, че си го срещнал лице в лице с Христос, нито затова, че прибави с възмущение: „Вече не мога да живея спокойно, без да взема някакво решение…“.

Моли Бога за него… Безполезно е да се опитваш да го успокояваш: може би на преден план се е появила една тревога — гласът на неговата съвест.

Звания, Господи, повече звания! Не е важно дали семето е хвърлено от мен, или от други. Ти пося, Господи, с нашите ръце! Знам само, че ни обеща зрелост в плодовете: „Et fructus vester maneat“ — Плодът ви ще бъде траен.

Бъди откровен. Ако ти казват, че отиваш „да ги уловиш“, отговори с „да“, че желаеш точно това… Но…, да не се тревожат! Защото, ако нямат призвание — ако Бог не ги повика — няма да дойдат; ако пък имат — колко жалко ще бъде, ако ги сполети същата съдба като богатия момък от Евангелието: самота и тъга.

Твоята апостолска задача е велика и красива. Намираш се в точката на сливането на благодатта със свободната воля на душите и присъстваш на най-тържествения момент в живота на някои хора: тяхната среща с Христос.

„Изглежда — казваше някой — че сте избирани един по един…“ И е точно така!

С каква лекота пренебрегваш твоя план в живота или вършиш нещата позле, отколкото ако бе ги изоставил! По този на чин ли искаш до обикваш все повече своя път и да заразяваш и другите с тази любов?