Списък на параграфи

От теб трябва да се изисква повече, защото можеш и трябва да дадеш повече. Помисли!

Веднъж чух да казват, че в големите сражения се повтаря едно любопитно явление. Дори и когато победата е предварително осигурена, поради числено и силово превъзходство, в разгара на боя не липсват моменти, в които надвисва заплахата от поражение, заради отслабването на войската в някой сектор. Тогава идват категоричните заповеди на главното командване и с последни усилия страничните пробиви биват спрени.

Мислех си за теб и за мен. С Бога, който не губи сражения, ще бъдем винаги победители. Затова, в битката за светостта, ако останеш без сили, слушай заповедите, концентрирай се, остави Го да ти помогне…, защото Той не греши.

Бъди послушен и се покорявай, но с разум, от любов и с чувство за отговорност, което няма нищо общо със съденето на онзи, който управлява.

В апостолските начинания трябва да се подчиняваш, без да разглеждаш човешките качества на онзи, който заповядва, нито начина, по който заповядва. Обратното не е добродетел.

Има много кръстове: брилянтени, перлени, изумрудени, емайлирани, от слонова кост…, но също и от дърво, като онзи на нашия Господ. Всички те заслужават еднакво почитание, защото кръстът ни напомня за саможертвата на Бога, станал Човек. — Приложи тази мисъл към твоето послушание, без да забравяш, че Той се остави да бъде разпнат от любов, без колебание, на дървения кръст и върху него придоби нашето Спасение.

Едва след като се подчиниш, което е признак на правота в намерението, направи братското поправяне, съгласно нужните условия и затвърди единството чрез изпълнението на твоя дълг.

Послушанието се изпълнява с устните, със сърцето и с разума. Ти се подчиняваш не на човек, а на Бога.

Не може да се каже, че обичаш послушанието, ако не обичаш истински неговата цел; ако не обичаш истински онова, което ти е наредено.

Много от проблемите се разрешават веднага. Други — не толкова бързо. Но ще се справим с всички тях, ако сме верни: ако се подчиняваме и ако изпълняваме онова, което ни е разпоредено.

Христос иска от теб конкретни действия за разпространяването на благата вест, както при улова на онези едри риби — а не на други — извадени отдясно на лодката.

Питаш ме: „Как така, въпреки, че се чувствам ловец на човеци, че живея в контакт с много хора и въпреки, че разбирам към кого да насоча своя специален апостолат, не улавям никого?… Любов ли ми липсва? Или духовен живот?“.

Чуй отговора от устните на св. ап. Петър, в онзи другия чуден риболов: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“.

В името на Христос започни отново. — Бъди силен, отхвърли тази отпуснатост!

Подчинявай се без тези ненужни увъртания… Да показваш натъженост или нежелание при една повеля, е голям недостатък. От друга страна, само да изслушаш разпореждането и веднага да се подчиниш, не само не е грешка, но направо може да послужи за една голяма победа, за увенчаването на един героичен акт на добродетел.

Това не са мои измислици. Помниш ли? Евангелието разказва за един баща, който възлага една и съща работа на двамата си сина. И Христос одобрява онзи, който, въпреки че е създавал проблеми, изпълнява! Одобрява го, защото дисциплината е плод на любовта.

По-голямата част от неподчиненията произлизат от нежеланието „да се изслуша“ повелята, а това означава, че липсва смирението и желанието да служиш.

Искаш ли да се подчиняваш според правилата?… Тогава свикни да слушаш внимателно, за да осмислиш значението и смисъла на онова, което ти нареждат, и ако не разбираш нещо — питай!

Да видим кога най-после ще разбереш, че трябва да се подчиняваш! Ти си непослушен, ако вместо да изпълняваш житейския си план, губиш време. Всяка твоя минута трябва да се запълни: работа, учение, балговестене, духовен живот.