Списък на параграфи

Има хора, които прекарват целия си ден огорчени. Всяко нещо за тях е повод за тревога. Заспиват с физическия кошмар, че това единствено възможно бягство ще трае кратко. Събуждат се с неприятното и обезкуражаващо чувство, че имат пред себе си още един ден.

Мнозина забравят, че Бог ни е поставил в този свят, в едно пътуване към блажената вечност; и не се замислят, че ще я достигнат само онези, които вървят по земята с радостта на Божии чеда.

Истинският християнин винаги е готов да се яви пред Бога. Защото във всеки момент — ако се бори, за да живее като Христов последовател — той е готов да изпълни своя дълг.

Бъди спокоен пред смъртта! Така те искам. Не с хладния стоицизъм на езичника, а с жаркия дух на Божие чедо, което знае, че животът му ще бъде преобразен, а не отнет. Да умреш? Това означава да живееш!

Доктор по право и философия, той се подготвяше за конкурс за спечелване на катедра в Мадридския университет. Две блестящи „кариери“, блестящо осъществени.

Повика ме — беше болен и желаеше да го посетя. Отидох в пансиона, в който живееше. „Отче умирам!“ — каза вместо поздрав. Окуражих го с обич. Поиска да направи обща изповед. Почина същата нощ.

Един архитект и един лекар ми помогнаха да го облечем. — Застанали пред това младо тяло, което бързо започваше да се разлага и тримата се съгласихме, че двете университетски „кариери“ не струват нищо пред окончателната „кариера“, с която като добър християнин току-що бе удостоен.

Всичко се урежда, освен смъртта… А смъртта урежда всичко.

Смъртта неизбежно ще дойде. Колко неразумно е, в такъв случай, да се поставя смисълът на съществуванието в този живот! Виж колко мъже и жени страдат в него: едни, чиито живот изтича, им е мъчно да го напуснат; на други, чиито живот продължава, им тежи… Във всеки случай, лишен от смисъл е погрешният опит нашето преминаване през земята да бъде представяно като крайна цел.

Трябва да излезем от тази логика и да намерим сигурност в логиката, основаваща се на вечността. Необходима е една пълна промяна: едно освобождаване от егоцентричните стремежи, които са преходни, за да се възродим в Христос, който пребъдва навеки.

Когато мислиш за смъртта не се страхувай, въпреки твоите грехове… Защото Той вече знае, че Го обичаш… и от какво тесто си направен.

Ако Го търсиш, Той ще те приеме така, както бащата прие блудния си син. Трябва обаче да Го търсиш!

„Non habemus hic manentem civitatem“ — „Нямаме тук постоянно обиталище.“ И, за да не забравяме тази истина, понякога тя се показва с цялата си суровост в момента на смъртта: неразбиране, преследване, презрение… — И винаги самотата, защото — дори и да сме обградени с обич — всеки умира сам.

Да скъсаме тогава всички връзки! Да бъдем винаги подготвени за тази стъпка, която ще ни отведе във вечното присъствие на Света Троица.

Времето е нашето съкровище — „богатството“, с което ще можем да купим вечността.

Ти се утеши с мисълта, че животът е едно себераздаване, едно изгаряне в служба на Бога. Така, раздавайки се изцяло, заради Него, ще дойде освобождението, чрез смъртта, която ще ни въведе в притежание на Живота.

Онзи свещеник, наш познат, работеше с мисъл, устремена към Бога, хванал Неговата бащинска ръка и помагайки на другите да възприемат тези основни идеи. Затова си повтаряше: „Когато умреш, нещата ще се наредят добре, защото Той ще продължи да се грижи за всичко“.

Не драматизирай смъртта, защото тя не е трагедия. Само равнодушните деца не се радват от срещата с родителите си.