Списък на параграфи
Бог, в своята справедливост и в своето милосърдие — безкрайни и съвършени — обича с една и съща любов, но по различен начин — различните Си чеда.
Следователно,равенството не означава да съдиш всички с еднаква мярка.
Дали трябва да останеш мълчалив и пасивен?… — Пред несправедливото нарушение на справедливия закон — не!
Бедните хора — казваше онзи наш приятел — са моето най-добро духовно четиво и основният обект на моите молитви. Боли ме заедно с тях и чувствам болката на Христос. Поради тази болка разбирам, че обичам и Него и тях.
Натъквайки се на горчивата несправедливост в този живот, каква радост изпитва праведната душа, когато размишлява за Вечната Справедливост на своя вечен Бог!
И, макар и в плен на своето лично нищожество, през ума ѝ пробягва, предизвиквайки конкретни решения, това възклицание на Апостола: „Non vivo egо“ — „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“. И ще живее навеки!
При решаването на проблемите се старай да не прекаляваш със справедливостта, забравяйки за милосърдието.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/surco/46608/ (02.05.2024)