Списък на параграфи

Ти създаваш около себе си един изкуствен климат на недоверие, на подозрение, защото — когато говориш — сякаш играеш шахмат: казваш всяка дума така, като че ли мислиш с четири хода напред.

Виж как Евангелието — представяйки окаяните образи на подозрителните и лицемерни книжници и фарисеи — разказва, че когато задават въпроси на Исус, Му представят такива проблеми, „че да Го уловят в говоренето Му!“. Избягвай този начин на действие.

Ако се смущаваш, когато ти казват истината, тогава защо молиш за това? Сигурно желаеш да ти отговорят с твоята истина, за да оправдаеш отклоненията си?

Тези — казваше той с мъка — не разбират Христос, а притежават само смътна представа за Него… Затова са лишени от християнски мироглед, не достигат до истината и остават безплодни.

Ние, чедата Божии, не можем да забравим, че Божественият Учител е казал: „Който слуша вас, Мене слуша…“. Следователно… трябва да се стараем да бъдем като Христос, а не Негова карикатура.

Лицемерието кара онези, на които то е присъщо, да водят винаги един живот на горчиво и люто умъртвление.

Пред предложение като онова на Ирод: „Идете и разпитайте внимателно за детето и като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня“, нека молим Светия Дух за Неговата помощ, та да ни спаси от „покровителството“ или от „благосклонните обещания“ на привидно добронамерените.

Не ще ни липсва светлината на Утешителя, ако като Царете, търсим истината и говорим

откровено.

Дотягаш на някои затова, че казваш нещата открито? Може би съвестта им не е чиста и се мъчат да я прикрият по този начин. Постоянствай в това твое намерение, за да им помогнеш да се поправят.

Докато не престанеш да тълкуваш недобросъвестно намеренията на другите, ти нямаш правото да изискваш да бъдеш разбран!

Непрекъснато повтаряш, че са нужни корекции, че е необходима промяна. Добре… промени себе си! Ти действително се нуждаеш от това и така най-после ще поставиш началото на промяната.

Докато не направиш това, няма да повярвам в твоите призиви за обновление.

Някои дотолкова приличат на фарисеите, че се възмущават, чувайки други да повтарят съвсем точно същите неща, които са чули преди това от самите тях.

Ти си такъв сплетник, че изглежда единствената ти цел е да се бъркаш в живота на останалите. И когато най-после се сблъска с една порядъчна личност с енергична воля, изпречила се на твоя път, ти се оплака публично, сякаш те бяха обидили.

Дотам достига твоето безсрамие и твоята изкривена съвест…, а също и на много други.

Искаш само с едно залагане да си присвоиш „заслугата“ за вярното становище и недостойните „предимства“ на противното мнение… На всички езици това се нарича двуличие.

Каква доброта се среща у някои! Те са готови „да извинят“ онова, което всъщност е достойно само за похвала.