Списък на параграфи

Когато някой изпълнява ръководна длъжност, след като е помислил за общото благо, е нужно да има предвид, че — било в духовния, било в обществения живот — е трудно едно правило да се хареса на всички.

„Никога не вали, когато на всички им се иска“ — твърди народната мъдрост. Но това, без съмнение, не е недостатък на закона, а е един неоправдан бунт на гордостта или на егоизма на тези малцина.

Ред, авторитет, дисциплина… — Много мъже и жени слушат — допускам, че слушат — и се усмихват цинично, под предлог да защитят своята свобода.

Същите тези хора после изискват да уважаваме и дори да се съобразяваме с техните погрешни действия; те не позволяват — какви претенции! — техните мнения да не бъдат — и не трябва да бъдат! — приети от свободната воля на другите.

Онези, които ръководят духовни начинания, трябва да се интересуват от всичко онова, което е човешко, за да го издигнат до свръхестествения порядък и да го одухотворят.

Ако е невъзможно да бъде одухотворено, няма да сбъркаш: то не е човешко, то е „животинско“, негодно за едно разумно съществуване.

Авторитетът не се състои в това: онзи, който е по-нависоко да крещи на по-долностоящия, а този от своя страна — на онзи, който е по-ниско.

С тази погрешна представа за авторитет — да оставим настрана очевидната липса на братолюбие и коректност — се постига само това: онзи, който ръководи, се отдалечава от подчинените, защото не им служи; нещо повече — той ги използва!

Не бъди от онези, които, нямайки порядък в собствения си дом, се опитват да се месят в управлението на чуждите домове.

Наистина ли мислиш, че знаеш всичко, само за това, че си облечен в авторитет? Чуй ме добре: добрият управител „знае“, че може, че трябва да се учи от другите!

Своеволната свобода на съвестта: това не! Колко злини е причинила на народите и на отделните хора тази окаяна заблуда, позволяваща да се действа срещу законите на човешката природа.

Свободата на „съвестта“: това да, което означава задължението да следваме вложения естествен закон…, но при условие че преминем през една сериозна подготовка!

Да управляваш, не значи да унижаваш.

Ти, който заемаш ръководна длъжност, размисли върху това: и най-здравите и полезни инструменти, ако с тях се борави зле, се нараняват, повреждат се и стават негодни.

Ръководните решения, взети лекомислено само от една личност, се раждат винаги, или почти винаги, под влиянието на едно едностранчиво виждане на проблемите.

Колкото и голяма да е твоята подготовка и твоят талант, ти трябва да слушаш онези, които делят с тебе ръководната длъжност.

Никога не разглеждай анонимните доноси: те са средството на подлеците.

Едно правило за добро управление: трябва да вземеш човешкия материал такъв, какъвто е и да му помогнеш да се усъвършенства, без да го презираш.

При решаването на проблемите се старай да не прекаляваш със справедливостта, забравяйки за милосърдието.

Издръжливостта на една верига се проверява в най-слабото ѝ звено.

За никого от твоите подчинени не казвай: не върви!

Ти си този, който не върви, защото не умееш да го поставиш на мястото, на което би бил полезен.

Отхвърли от себе си стремежа към почести. Прецени обаче инструментите, задълженията, резултатите. Така няма да ламтиш да получиш длъжност, а ако ти бъде поверена, ще я гледаш такава, каквато е — длъжност в служба на душите.