Списък на параграфи

Има 12 параграфи в «Бразда» чия материя е Фриволност.

Така, вършейки глупости, с тази вътрешна и външна несериозност, с това колебание пред изкушението, с тази слабохарактерност е невъзможно да напредваш в духовния живот.

Непростимо е да губиш времето си с твоите „глупости“, когато толкова душѝ те очакват.

Когато вземем под внимание човешките грехове и сравним тази картина с богатството на християнския живот, намирам само една дума, за да окачествя — без увъртания — пътя, избран от човеците: безумие, безумие, безумие!

По-голямата част от хората, включително и ние, не се заблуждава; с нас става нещо по-лошо: ние сме направо лишени от разум.

Жалко, че не желаеш да се скриеш като камък в основите, за да поддържаш зданието. Но да ставаш камък, който препъва другите…, това бих нарекъл коварство.

Не се възмущавай от това, че има лоши християни, които се съпротивляват и не са редовни. Господ — пише Апостолът — „ще въздаде всекиму според делата“: на теб — за твоите, а на мен — за моите.

Ако ти и аз решим да постъпваме добре, ако не друго, то поне ще намалим с двама броя на хитреците на земята.

Докато не започнеш да се бориш срещу лекомислието, твоята глава ще прилича на сергията на някой вехтошар: ще съдържа само утопии, илюзии и… стари дреболии.

Имаш в себе си такава доза нахалство, че, ако я употребиш в свръхестествен смисъл, ти би станал изключителен християнин… Но така, както я използваш, ти си само един изключителен нахалник.

С това твое несериозно поведение, ми напомняш онзи стар анекдот: „Казват му: Идва лъвът!“. А наивният природоизследовател отвръща: „Какво ме интересува! Аз съм ловец на пеперуди!“.

Една ужасна личност: човек, който е неук и същевременно работи неуморно. Поддържай у себе си, дори и когато грохнеш от старост, желанието да бъдеш по-образован.

Едно типично извинение на лекомисления и егоистичен човек: „Не искам да се ангажирам с нищо“.

Не желаеш нито едното — злото, нито другото — доброто… Така, накуцвайки с двата крака, освен, че бъркаш пътя, животът ти остава „пълен с празнота“.

„In medio virtus…“ — „Доброто е по средата“ — казва мъдрата поговорка, за да ни държи далеч от крайностите. Гледай обаче, да не си послужиш погрешно с този съвет и под тези думи да скриеш твоето удобство, твоето равнодушие, твоята несериозност, твоята липса на идеали, твоята недодяланост.

Размисли върху следните слова от Свещеното Писание: „О, да би бил студен или горещ! Но понеже си хладък — нито студен, нито топъл — ще те изплюя от устата Си“.

Препратки към Светото писание