Списък на параграфи

Съществуват хора, които грешат поради слабост — поради крехкостта на глината, от която сме изваяни — но остават верни на истинското Учение.

Те са същите, които с Божията благодат с героична смелост и смирение признават собствените си грешки и твърдо отстояват правдата.

Пишеш ми, че най-после си стигнал до изповедалнята и си изпитал унижението да разкриеш клоаката — употребяваш точно тази дума — на твоя живот пред един „човек“.

Кога ще изкорениш тази ненужна почит, която храниш към себе си? Тогава би отишъл на изповед доволен да се покажеш такъв, какъвто си, пред онзи осветен „човек“ — втори Христос, самият Христос! — който ще ти даде опрощението, Божията прошка.

Рождество Христово. Пишеш ми: „Също като Дева Мария и св. Йосиф в свято очакване и аз чакам с нетърпение Младенеца. Колко щастлив бих бил във Витлеем! Чувствам, че бих избухнал в неудържима радост. Ех, искам да се родя отново с Него…“.

Дано Небето да изпълни това твое желание!

Ти отново се върна към предишните твои безумия!… И после, като се опомни, разбра, че си изгубил радостта, защото ти липсва смирението.

Изглежда, че упорито забравяш втората част от притчата за блудния син и продължаваш да бъдеш привлечен от мизерния вкус на „рожковите“. Гордостта ти е наранена от твоята слабост, не се решаваш да поискаш прошка и не се и замисляш, че ако се смириш те очакват топлият прием на Бога — твоя Отец и празникът за твоето завръщане и за твоето ново начало.

Смея се на моето нищожество, както ме посъветвахте, отче — без да забравям, че не трябва да бъда снизходителен към себе си — и тогава се чувствам много радостен.

Но когато имам неблагоразумието да се натъжавам, чувствам, че губя пътя.“

Трябва да храним в душите си истинско отвращение към греха. Господи — повтори със съкрушено сърце — никога вече да не Те обиждам!

Не се учудвай обаче, ако усещаш тежестта на твоето бедно тяло и на човешките страсти: би било глупаво и по детски наивно, ако едва сега си забелязал, че „тези неща“ съществуват. Твоята нищета не е препятствие, а подтик, за да се доближиш повече до Бога, за да Го търсиш настойчиво, защото Той е този, който ни очиства.

Понеже със сигурност — рано или късно — ще се сблъскаш с очевидността на твоето собствено нищожество, искам да те предпазя от някои изкушения, които на този етап, дяволът ще ти внуши и които трябва да пропъдиш незабавно: мисълта, че Бог те е забравил, че твоето призвание за апостол е въображаемо или, че бремето на страданията и на греховете на света надхвърля твоите апостолски сили… Всичко това не е вярно!

Почувства болка в сърцето, когато ти казах: това, което търсиш, не е обръщането, а една торба, за да скриеш твоята нищета… и така да вървиш спокойно напред —влачейки след себе си този жалък товар.

Срамуваш се пред Бога и пред другите. Откри в себе си старата и подновена болест: няма инстинкт, нито лоша наклонност, които да чувстваш незасегнати… и облакът на съмнението обви сърцето ти. Освен това, изкушението се появява, когато най-малко го желаеш или очакваш; когато — поради умората — твоята воля отслабва.

Не знаеш вече дали това те смирява, макар и да ти е мъчно да се гледаш така… Разкай се пред Него, от любов към Него. Това „съкрушение от любов“ ще ти помогне да бъдеш бдителен, защото борбата ще трае, докато сме живи.

Тези депресии, резултат от това, че сам виждаш или че други разкриват недостатъците ти, са безпричинни…

Измоли истинското смирение!

„Оставам си едно бедно създание“ — ми каза ти.

Преди обаче да го установиш, премина през някои неприятни моменти! Сега, след обичайните кризи свикваш да се усмихваш и да подновяваш своята борба с нарастваща радост.

„Непорочна Дево, знам, че съм окаян човек, който върши единствено това, че увеличава всеки ден броя на греховете си…“ Ти ми каза, че онзи ден си отправил тази молитва към нашата небесна Майка.

Аз те посъветвах настоятелно да молиш Святата броеница — това благословено повтаряне на богородичната молитва, което пречиства повтарянето на твоите грехове.