Списък на параграфи

Запита ме дали имам житейски кръстове. И аз ти отговорих: да, ние винаги имаме Кръста. Но Кръст славен, Божествен печат, гаранция за това, че действително сме Божии чеда. Затова винаги вървим щастливи с Кръста.

Не бъдете хора с ограничен мироглед, мъже и жени недорасли, късогледи, неспособни да обгърнат нашия свръхестествен християнски хоризонт на Божии чеда. С Бога смело напред!

Благодари на Бога за непрестанната бащинска и майчина нежност, с която те обгръща. Ти, който все мечтаеше за големи приключения, се включи в едно прекрасно начинание…, което те води към светостта.

Настоявам: благодари на Бога за това, чрез един апостолски живот.

Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: „Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е „морал на роби…“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.

Добрият християнин трябва да бъде много човечен. Но не дотам, че да изпадне в дебелащина и неприличие.

Един християнин не може да дели хората по класи, защото го вълнуват проблемите на всички хора… И се старае да сътрудничи за разрешаването им чрез справедливостта и братската любов на нашия Изкупител.

Върху това е настоявал Апостолът, когато ни е писал, че „Бог нe гледа на лице“ и което аз без колебание превеждам така: няма друга раса освен тази на Божиите чеда!

Покажи на хората с твоето поведение на гражданин и християнин разликата между това да живееш тъжно и да живееш радостно; да бъдеш страхлив и да бъдеш смел; да действаш предпазливо, с двуличие…, с лицемерие и да действаш като човек, обикновен и простодушен. С една дума, между това да бъдеш светски и да бъдеш Божие чедо.

Далеч — там долу на хоризонта — изглежда, че небето се слива със земята. Но не забравяй, че всъщност небето и земята в твоето сърце се сливат, защото си Божие чедо.

Апостолът е писал също, че няма разлика между елин и юдеин, обрязан и необрязан, варварин и скит, роб и свободен, а Христос е всичко и във всичко. Тези думи важат, както вчера, така и днес: пред Бог не съществуват различия в националност, раса, класа, състояние… Всеки от нас е възобновен в Христос, за да стане ново създание, Божие чедо: всички сме събратя и трябва да се държим като такива.

Спокоен и уравновесен характер, несломима воля, дълбока вяра и пламенна набожност — това са основните характеристики на един християнин.

Божии чеда! Едно състояние, което ни превръща в нещо повече от хора, които се търпят взаимно. Чуй какво казва Христос: „Нарекох ви приятели!“ — ние сме Негови приятели, които като Него отдават живота си едни за други, в героичните моменти и във всекидневното съжителство.

Бог иска ние — Неговите чеда — да бъдем атакуваща сила. Не можем да останем само наблюдатели: създадени сме, за да се борим — там, където се намираме — като една ар

мия в боен строй.